Навремето аз се съпротивлявах, когато преди 10 години се въведе валутният борд. Бордът обаче ни дисциплинира и създаде условията на пазарната икономика. Това заяви проф. Кръстьо Петков, председател на Българо-белгийска асоциация “Best2B” по време на граждански дебат на тема “Докладът на Европейската комисия за България: отвъд политическите измерения”. Според проф. Петков шестте показателя, по които ни оценява ЕК, трябва да създадат механизъм “а-ла борд”. Разбирам, че това е трудно, защото не може да кажем, че в България трябва да се въведе политически борд, но трябва радикално да се пресече корупцията, защото тя е вече верижна и много добре развита като вертикална структура, каза Кръстьо Петков. Той даде пример, че докато е бил депутат, 48 фирми от дърводобива са го занимали с невъзможността да бъдат одобрени в различни търгове, които са се печелили от все едни и същи две фирми. Отделно докладът не се занимава с един много важен проблем, който сериозно убягва и на правителството – какво става в регионите. Там на местно ниво се разрастват олигархии, които не са и безизвестни. Знае се кои са в Дупница, кои са в Пловдив, кои са във Варна. В някаква степен те създават и бизнес партии, които сега са все още маргинални, но не се знае как ще се развият за в бъдеще. Този проблем или се подценява от ЕК, или за него липсва информация, но той също създава много сериозни фактори за корупция, посочи Кръстьо Петков. Доц. Боян Дуранкев от Института по икономика на БАН заяви, че в България корупцията е неконвенционална. Това според него означава, че не X и Y високи управленци са корумпирани, а че управленските власти създават атмосфера за корупция и безнаказаност. Но кой доведе голямата корупция в България, попита доц. Дуранкев. Според него в началото на прехода това са го направили именно представители на европейските и американските структури, които чрез различни фондации успяха да въведат тези “правила”. По-късно ги заместиха големите чуждестранни фирми, които дойдоха в България. Оценката на доклада е ясна, но са по-интересни данните, които са останали неуловими за съзнанието на обикновения българин, защото той съди по реалността, а не по обещанията, че е актуализиран планът за борба с организираната престъпност. Общата оценка на българския гражданин рефлектира в крайните изборни резултати за Европейския парламент. Ако оценката на ЕК е “лошо управление”, то оценката на повечето българи е “корумпирано управление чрез организирана престъпност”. И двете оценки са лоши, защото никъде не става дума за добро управление, отбеляза доц. Дуранкев. БГНЕС