Трябва да признаем, че страната ни е място не само на ниските данъци, но и на нископлатения труд. Това каза в НДК президентът Георги Първанов при откриването на третата поредна дискусия по негова инициатива и с негово участие, посветена на заетостта в условията на криза и предизвикателствата пред новия растеж, предаде репортер на БГНЕС. Сред участниците в дебата са представители на държавни институции и местната власт, неправителствени организации, синдикати, работодателски съюзи, експерти и др. Според Първанов точно тук е парадоксът - България, която е със сравнително висококвалифицирана работна ръка, а на този фон - с такава деквалификация на труда. Изправени сме пред необходимостта от дълбока промяна в самия модел на заетост, която може да се извърши само ако се промени моделът на икономика и растеж - от обслужващ, на аутсорсинга към модел, ориентиран към високи енергоспестяващи и екологични технологии, с висока добавена стойност, заяви той. Проблемът е свързан с пълноценната професионална реализация в коренно различни реалности, които изменят характера на икономиката и труда, а не просто със заетостта, добави той. Къде можем да очакваме ефектите от тази динамика на промените – Европа се нуждае от все по-висока квалификация и преквалификация в рамките на човешкия живот, коментира президентът. Нуждаем се от индивидуализиране и диференциране на формите на заетост, от гъвкаво работно време, мобилност и др. Ще се появят нови социални и регионални разделения между висококвалифицираните и нискоквалифицираните групи, между високоразвитите центрове и перифериите, между центровете, генериращи идеи и технологии, и обслужващите и преработващите периферии, продължи анализа си Първанов. В годините на прехода коренно се промени икономиката и оттук - структурата на заетостта, цели професии залязоха и изчезнаха от пазара на труда, особено инженерните, нарасна заетостта в търговията и услугите, туризма, добивната промишленост. Това, за съжаление, е заетост, свързана с нискоквалифицирани дейности, с евтина работна ръка, полагане на повече труд при по-ниска производителност, констатира Първанов. Този плах старт към намаляване на безработицата от 10% през февруари т. г. до 9.5% през май не изглежда зле на фона на ставащото в други страни, но дали става дума за истинска светлина в тунела, дали е сезонен ефект или е реалната картина в момента?, запита Първанов. Затова трябва за да направим реалистична прогноза за есента, а не да чакаме нови сътресения на пазара на труда. Това ще ни позволи за видим реалните процеси, които вървят, не просто да градим антикризисните мерки, а по- дългосрочна политика, смята Първанов. Впечатлението на президента от подготовката на националната стратегия “България 2020“ е за фрагментарност и разпокъсаност на дебата, на липса на координация. Той изрази очакване за много повече. Неговото усещане е, че българските институции гледат на нея като изпълнение на поредното домашно, зададено от европейските институции и смята, че такъв подход е погрешен. Необходим е качествено нов документ, дори да погледнем по надалеч, след 2020 г., което другите европейски страни вече правят, уточни Първанов. Според него сегашният резултат за нас е следствие от остър, видим дефицит на стратегическо мислене. Подготовката на стратегията не трябва да бъде кабинетно дело, на тесен екип, а процес труден и мъчителен, резултат от сблъсък на мнения и концепции, за да се конкурираме на полето на идеите, обобщи президентът позицията си. Първанов припомни целта на ЕС - постигане на 75% заетост на хората в трудоспособна възраст до 2020 г. Въпросът сега не е толкова количествен, колкото качествен - каква заетост искаме и към какво се стремим, отбеляза президентът. Ключовата дума е нов растеж, обвързан с производителността на труда и на конкурентноспособността, с квалификацията и образованието. Необходима ни е и конкретна стратегия за икономическо развитие, смята Първанов. Той засегна в анализа си проблемите на младежката безработица, на пазара на труда за хора над 50 г., на структурните и регионални аспекти на заетостта, в които имаме драстично изоставане спрямо водещите сектори в ЕС. Имаме и предложения в тази посока, посочи той. Ще направим екип, който ще продължи да работи активно по темата, каза Георги Първанов и изброи около 10 от тях. Първо - нов растеж, обвързаност със Стратегията 2020. Свързване на модела на заетост с демографските прогнози, разработване и приемане на нова национална програма за заетост, програми за потребностите при подготовката на кадри в отделните икономически сектори и региони. Както и ориентация на публичния сектор и бизнеса към нова политика на доходите, за да се тръгне в стратегическата посока за постепенно повишаване стойността на работната сила. Не на последно място той посочи възприемането в нормативната база на идентификатори за оценка на жизнения стандарт и качеството на живот, а трудовото и пенсионно законодотелство да бъде стимулиращо за работната ръка в горните възрастови равнища. /БГНЕС