Промените на Лисабонския договор са по-големи, отколкото си ги представяме, каза Жерард Сабатил от дирекция "Външна политика" на Европейската комисия, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Брюксел Зелма Алмалех. Новите инструменти ни дават големи възможности, но не е все още ясно как ще ги използваме. Те все още зависят от политическата воля на нашите министри. Вече няма да имаме извинението, че нямаме инструменти за външната политика на Съюза, обясни Жерард Сабатил. Три са предизвикателствата пред външната политика на ЕС след приемането на Лисабонския договор: регионалните конфликти Иран, Ирак, Близкия Изток, дори Балканите – това са първа категория предизвикателства. Втората са глобалните – борбата с тероризма, а третата са т.нар. мечи предизвикателства – проблемите на кризата, миграцията, въпросите на климата и т.н.. За да решаваме проблемите зависи от политическата ни воля, защото имаме инструментите, дадени ни от Лисабонския договор. Нямаме общностна политика във външната ни политика, както е в икономическата, но вървим натам, добави Сабатил. В тази връзка имаме възможност да влизаме в международни общности без да се крием зад една или друга държава. От първи декември влизаме самостоятелно като представителство на ЕС в ООН. По отношение на сигурността някои държави-членки могат да зaстанат по-напред отколкото други и няколко държави да съберат гласове и да проявят инициативност. Става дума за сътрудничество, на пример създаване на обща армия. Това засилва и стълба НАТО, коментира още Жерард Сабатил. Подобна възможност създава по-голяма сигурност на Европа. По принцип Съветът решава в единодушие, но има възможност и за квалифицирано мнозинство. По отношение на икономическата страна на Лисабонския договор вече има възможност ЕС да е страна по договор с трети страни. Имаше обвинения към ЕС, че не се грижи достатъчно за бедните страни, но тезата досега беше, че техните правителства не са добри. В бъдеще във Фонда за развитие ще бъде включен бюджет в този контекст и ще видим дали това ще стане възможно като планиране на средства още при следващото одобрение на новите бюджети, посочи Сабатил. След Лисабонския договор обща рамка има и вътрешният ред и то особено в посоката на миграцията и съхраняването на външните граница. ЕС става постоянен член на Хартата за правата на човека. За първи път хуманитарната помощ е със собствена политика и се надяваме, че ще бъдем по-подготвени при природни или индустриални бедствия, изреди някои от предизвикателствата пред ЕС експертът от дирекция "Външни отношения" на ЕК. Имаме вече тройно представителство – Баронеса Катрин Аштън ръководи външните министри. Тя не може да присъства навсякъде, но ние сме в началото на процеса и ще видим как той ще се развива. Затова и в началото баронеса Аштън търпи и доста критики. Като политика това вече не е в приоритета на председателството, което в момента е на Белгия. Баронеса Аштън вече ще присъства на Съвета като ще представлява външните министри, които не е необходимо да присъстват там, поясни Сабатил. Трудно се обяснява, че в Европа имаме двама Обама, каза експертът за функциите на Барозу и Ромпуй. Европейската служба за външни отношения ще се гласува в четвъртък в ЕП. През есента ще се занимаваме с детайлно изграждане на службата. Тя ще започне да работи през януари следващата година с персонал 1800 – 1900 души. Това ще наложи и промяна в бюджета. Службата ще има 136 представителства на ЕС по света, които ще се представляват от национални дипломати на страни-членки. Ще имаме представителства в Русия, Китай, Камбоджа. Имаме много празнини като присъствие в света. Търси се и сграда, където ще работят тези 1800 души, посочи експертът. Трябва да се чува по-добре гласът на Европа по света, подчерта Жерард Сабатил. Мисля, че нашите представителства в страните-членки трябва да предлагат повече дискусии и разговори за необходимостта от общата ни външна политика. Не мога все още да представя структурата на дипломатическата служба на ЕС, защото не е готова, но се надявам това да стане до края на юли. 80% от състава на службата ще бъде на географски принцип, ще има нужда от координация с други служби в Брюксел, особено с ЕК, ще работи активно с организации на ООН. Основният въпрос е как тази комисия ще управлява пари на ЕК без да е в ЕК, коментира експертът. Служителите ще бъдат назначавани там за 4 – 8 години и трябва да работят лоялно за европейската дипломатическа служба, а не за собствените си държави. В дипломатическата служба ще бъдат представени дипломати от всички страни и в интерес на България е да представи най-добрите си, подчерта Сабатил. В момента не мога да кажа колко души ще бъдат от България, но съм убеден, че ще има и българи посланици на ЕС, както и в момента унгарец е наш посланик в Осло, а литовец в Кабул. Важното е България да не си държи добрите дипломати в къщи. Ние не оценяваме партийните пристрастия, а истинските качества и сега конкуренцията ще бъде между всички дипломати в ЕС. Този експеримент, реши службата на ЕС за външна политика, да е нещо различно и затова тя е извън ЕК. Ще видим след 4 -5 години дали решението е било правилно, заключи Сабатил. /БГНЕС