Очакваната цена за килограм хляб е 1,20 -1,40 лева за килограм, заяви председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите Георги Попов след първата част от заседанието на Консултативния съвет по зърното, предаде репортер на БГНЕС. Той обясни, че данните към момента показват, че е събрана 700 хиляди тона хлебна пшеница. Съществува обаче и резерв от пшеница, както и количества от хлебопекарна пшеница, с която се връзва хлебният баланс на страната, който е около 1 - 1,2 милиона тона годишно. Попов изтъкна, че днес цената на хляба в Кюстендил се е повишила от 60 на 80 стотинки. Около 70 - 80% от хляба отговаря на стария стандарт, подчерта той. От Национална служба по зърното представиха днес данни от проби, правени към 2 август, според които 35% от количеството събрана пшеница е годна за производство на хляб. За миналата година този процент е бил 47%. Продължават да се анализират пробите и към 20 август ще има окончателните данни на базата на прибраното в момента зърно. Заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова подчерта, че в България няма нужда от паника относно хляба и е осигурен зърненият баланс на страната. Председателят на Консултативния съвет Красимир Аврамов обясни, че цената на брашното и хляба са функция от намаляването или увеличаването на цената на зърното и спекула не се наблюдава. Той припомни, че има около 9% неприбрано зърно, в следствие на по-късната вегетация и падналите валежи. Около 3,6 милиона тона се очертава да бъде количеството събрана пшеница тази година, като има 270 000 тона преходен запас, с който количеството нараства на 3, 8 милиона тона. 500 - 600 хиляди тона фуражна пшеница са необходими за поддържането на баланса на страната от фураж. По предварителни данни до момента от това количество около 280 000 тона зърно е напуснало пределите на страната. Някои от българските търговци-износители, обаче, са сключили договори за доставка на зърно на цена на борсите, по-ниска от сега оформящата се. Над 1,2 милиона тона пшеница са изнесени през миналата година. Радослав Христов, председател на Асоциацията на зърнопроизводителите обясни, че 3,740 милиона тона е прогнозата на асоциацията за количество събрано зърно. Експортният потенциал е около 1 милиона тона. Няма как цената на хляба в Гърция да е 1 евро, а в България да е 40 стотинки, изтъкна той. Председателят на Федерация на хлебопроизводителите и сладкарите Мариана Кукушева изтъкна, че се върви в грешната посока, когато се твърди, че в България не се яде качествен хляб. Това, че все още няма стандарти за хляба е факт, но идеята на стандартите е да уеднакви показателите на различните видове хляб. “Смеем да твърдим, че има какво да се желае, но основно хлябът в България е качествен”, подчерта тя. Тя изтъкна, че стандартизираният хляб няма да бъде евтин хляб. Председателката на Съюза на мелничарите Савина Влахова отбеляза, че няма място за противопоставяне на интересите на зърнопроизводители, хлебопроизводители и мелничарите. В България има много мелници, които произвеждат качествено брашно, подчерта тя. “Винаги е имало завишено предлагане на брашно, поради завишения капацитет. Ще има качествен хляб и той ще има съответната цена”, каза лаконично Влахова. Работата на Консултативния съвет по зърното днес ще продължи с дебат за българския държавен стандарт за трите основни вида хляб. /БГНЕС