Народните представители от парламентарните групи на Коалиция за България и ДПС внесоха в деловодството на НС вота за недоверие към правителството на ГЕРБ заради провала на политиката в здравеопазването, предаде парламентарният репортер на БГНЕС. Вотът бе внесен от председателя на ПГ на КБ Сергей Станишев и зам.-председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан, и народни представители от двете парламентарни групи. 76 подписа са събрани от народните представители от ПГ на Коалиция за България и ДПС в подкрепа на вота за недоверие към правителството, внесен тази сутрин. Смяната на министъра на здравеопазването не променя ситуацията в сектора, заяви лидерът на БСП Сергей Станишев. Направено съвсем наскоро проучване от социологическа агенция "Апис" сочи, че най- проблемната област е именно здравеопазването. Провалът в сферата е видим, категоричен е Станишев. Социалистическите данни потвърждават тезата, че мотивите ни към вота на недожверие не са нуждаят от допълнителни доказателства каза от своя страна зам. председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан. Той коментира, че правилството на Борисов не трябва повече да експлоатира увехтялата митологема за наследството, оставено от Тройната коалиция. В подкрепа на думите си Местан допълни, че за 4 г. управление Тройната коалиция не е допуснала забавени плащания в нито една болница, клиничните пътеки са били разширени, материално-техническата база на болниците модернизирана и за последните години от управлението им са инвестирани толкова средства в здравеопазването, колкото този кабинет не би постигнал и за 4 г. На 15-ия месец от мандата на Борисов му е време да отговаря какво правят особено в сферата на здравеопазването. Ключови думи в мотивите за проекта за решения за гласуването на недоверия на правителството на Бойко Борисов са "колапс в здравеопазването", "безпрецедентен хаос и липса на перспектива в системата", "провал на политиката", "нарушени конституционни права на гражданите", "отсъстие на дългорочна стратегия", "непоследователност в управленските решение и действия", "неефективен контрол", "кадрови провали" "конфликт на интереси" и др. Все посоки, по които и от двете опозиционни партии неколкократно са се изказвали. БГНЕС публикува пълния текст на мотивите за вот на недоверие към правителството. Вотът на недоверие за провала на политиката на правителството в сферата на здравеопазването се внася на 15-ия месец след началото на неговия мандат. Няма друго правителство от 1991 г. насам, което да се е ползвало с такъв управленски комфорт. Това поведение на опозицията не беше израз на слабост, а проява на преднамерен конструктивизъм, който да позволи на кабинета Борисов в условия на криза да реализира необходимите антикризисни мерки, да ограничи негативния ефект на кризата върху хората и социалните системи на българската държава. За съжаление, антикризисната програма, икономическата, бюджетната и финансовата политика на правителството се провали. В резултат се влошава качеството и стандартът на живот на българските граждани, а редица сектори са доведени до критично състояние. Особено тежко е състоянието на здравеопазването, като системата е доведена до колапс - липса на виждане за реформа, забавени плащания, натрупани дългове на лечебните заведения, неработещи болници заради липса на пари и специалисти, затруднен достъп на здравноосигурените граждани до извънболнична и болнична помощ, недостиг на лекарства и ваксини. Свидетели сме на безпрецедентен хаос и липса на перспектива в системата. През изминалата година ГЕРБ показа управленска немощ да формулира цел и виждане за реформа. Единственият мотив на предприетите действия е "икономия" на средства, без да се отчита медицинската и социалната ефективност в здравеопазването. "Здравната политика" на правителството не решава, а задълбочава проблемите. Основните мотиви за вот на недоверие са: 1. Провал на политиката, реализирана в областта на здравеопазването от правителството на ГЕРБ и финансова дестабилизация на системата. Амбицията на правителството и най-вече на финансовия министър да приключи 2009 г. с нулев дефицит, пълното непознаване на здравната система и липсата на административен капацитет, заложиха проблемите в сектора. В разрез със Закона за здравното осигуряване и Националния рамков договор от края на миналата година, Националната здравноосигурителна каса въведе практика на частично заплащане за извършена дейност. Приемат се бюджети на МЗ и НЗОК в крещящо противоречие със заявената позиция, че здравеопазването е приоритет. Държавата не изпълнява задълженията си да заплаща здравноосигурителните вноски на определените в закона групи лица. Компрометира се солидарният здравно-осигурителен модел. Гражданите са демотивирани да плащат здравни осигуровки. Броят на здравно неосигурените граждани нараства ежемесечно, като вече е достигнал 1 890 000 души. Нарушен е общественият характер на НЗОК. Елиминира се всякаква възможност за обществен контрол. Няма яснота и прозрачност какви средства постъпват в системата, какво и на кого се плаща. Резервът на НЗОК надминава 1,2 милиарда лв., а Министерство на финансите създаде прецедент в световната практика със здравни вноски да се крепи фискалния резерв на държавата. 2. Нарушени конституционни права на гражданите, уредени в чл.52 от Конституцията на Република България, поставящо в опасност живота и здравето на хората. В резултат на наложените финансови ограничения и неадекватното финансиране на системата се стигна до безпрецедентна невъзможност лечебните заведения да оказват медицинска помощ. За първи път в най-новата история на България се оформят листи на чакащите, предпоставка за корупционни практики, нерегламентирани плащания и натиск върху пациентите на различни нива в системата. МЗ не изпълнява задължението си да осигурява достатъчно и в срок скъпоструващите лекарства, липсват ваксини за бебета, включени в имунизационния календар, увеличи се процента на доплащане от страна на пациентите, болни от социалнозначими заболявания. 3. Отсъствие на дългосрочна стратегия, нормативен хаос и непоследователност в управленските решения и действия, неефективен контрол.Самоцелно поставени фокуси на действие - фиксиране върху проблемите на болничната помощ, изолирано от реформата на цялата система. Провеждане разнопосочни действия, водещи до тежка дестабилизация на всички звена в системата, икономически поражения и силно напрежение сред пациентите и медицинските специалисти. Общините, здравните професионалисти, съсловните и синдикални организации, неправителствените и пациентските организации са изключени от участие в разработване на здравната политика и формулирането на решения. Законовите промени не са подчинени на единна управленска логика в сферата на здравеопазването. Поемайки управлението на здравеопазването правителството на ГЕРБ не представи обоснована цялостна и дългосрочна стратегия за модела и начина на развитие на системата. Бяха приети решения и осъществени действия, които създадоха и задълбочиха кризата. 4. Кадрови провали в резултат на безпрецедентни политически назначения в системата на здравеопазването.В рамките на една година се смениха двама министри на здравеопазването с екипите им, двама директори на НЗОК, председателят на здравната комисия в Народното събрание и двамата му заместници, десетки мениджъри на болници, ръководители на изнесените звена на Министерството на здравеопазването.Свидетели сме на безпрецедентен кадрови кадрил, които ще повлече цялото управление! 5. Конфликт на интереси и обслужване на лични и корпоративни цели.Цялото ръководство на Министерството на здравеопазването е в тежък конфликт на интереси. Подобно е положението и с Надзорния съвет на касата. Шест от единайсетте членове на комисията по Позитивния лекарствен списък участват или са участвали в клиничните изпитания на медикаменти. Прокарват се лобистки текстове в закони и подзаконови нормативни актове. 6. Демотивация и накърняване на достойнството на работещите в системата, масово напускане на страната от медицински специалисти. Целенасочено противопоставяне на гражданите срещу медицинското съсловие, демотивация на медицинските специалисти, нормативен хаос и тежки финансови ограничения, лишаващи медицинските специалисти от възможност да изпълняват професионалните си ангажименти и в резултат на всичко това - масово напускане на изградени специалисти, включително и на страната.Фактът, че притиснат от обстоятелствата, министър-председателят Борисов поиска оставката на министъра на здравеопазването Борисова не само че не снема основателността на предложения вот на недоверие, а тъкмо обратното – подчертава неговата актуалност. Целта на този вот не е смяната на един министър. Вотът цели промяна на държавната политика в този сектор, като отговорността за състоянието му е преди всичко на премиера и на правителството като цяло. /БГНЕС