Ако някой се е питал какво прави Хърби Хенкок толкова голям, необичаен и различен, би трябвало да е доволен от отговора, който джаз легендата поднесе от сцената на НДК в София в продължение на 2 часа и половина, предаде репортер на БГНЕС. Още с появата си в зала 1 на НДК с танцова стъпка Хърби Хенкок вдигна публиката на крака. "Това той ли е?", недоумяваха музикални спецове, които по никакъв начин не можеха да свържат енергичния усмихнат кийбордист, който веднага влезе в ритъма на състава с легендарния музикант, роден през 1940 година. Концертът едва беше започнал, а още след представянето на формацията и за непосветените стана ясно, че организаторите на Мюзик Джем 2010 са извадили каре аса със застаналите пред българската публика музиканти. Без да се брои невероятната вокалистка Кристина Трейн, която, макар и с едва 1 албум зад гърба си, се превъплъти неусетно в Кейт Буш и Боб Дилън, свири на цигулка и пя на келтски. Новакът в състава, барабанистът Тревър Лорънс-Джуниър или TrevorBeats по нищо не отстъпваше на родения в Бенин китарист Лионел Лоуеке, нито на знаменития басист Джеймс Джинъс. Конкурираше ги единствено кийбордистът Грег Филингейнс, който освен че, според Хенкок, "има осем ръце", направи изумителен дует с вокалистката в края на концерта на знаковата песен на Сам Кук "A Change Is Gonna Come". Хенкок разкри, че музикантът има в биографията си и два издадени албума като вокалист. Освен тях благодарение на съвременната техника публиката имаше възможността задочно да се наслади и на състава "Кокононо" от Кения и на изпълнителка от Мали. Те са участвали в записа на водещата песен "Imagine" от най-новия албум на Хърби Хенкок, "The Imagine Project". Афроверсията на суперхита на Джон Ленън бе едва началото на музикалното пътуване, в което закачливо и с огромно чувство за хумор Хърби Хенкок преведе българската публика през дебрите на своите приказки. Част от тях добре познати от стотици други изпълнения ("Round Midnight"), други "запечатани" в съзнанието с изпълнители като Питър Гейбриъл и Кейт Буш ("Don't give up") и Боб Марли ("Exodus"). Между тях носителят на 12 награди "Грами" и безброй други отличия не пропусна възможността да разкрие и своите човешки пристрастия. Разказвачът на музикални приказки спомена мира като възможност за глобално сътрудничество и припомни връзката на Боб Дилън с движението за граждански права преди да изпълни знаменитата "Times they are A-changin". Преди всичко обаче зрителите видяха един зрял мъдрец, който използва музиката като средство за предаване на послания. Публиката чу един виртуоз, който с лекота сменя традиционното пиано с електронните клавишни и прескача континенти, граници и стилове, за да бъде разбран най-добре. Хърби Хенкок остави в София усещането за среща с маестро, магьосник и разказвач едновременно, поднасяйки познати композиции съвършено различно, пречупени през призмата на неговия феноменален талант. В същото време той се доказа като универсален, но в никакъв случай не и всеяден музикант. Композицията от албума му от 2007 "River: The Joni Letters" напомни за уникалното му постижение като пръв и засега единствен джазмен след Стен Гец и Жоао Жилберто в далечната 1965, получил "Грами" за албум на годината през 2008. И в София Хърби Хенкок защити реномето си на революционер и пионер в много отношения в музиката, на човек, който никога не се е страхувал от предизвикателствата. Неговите експерименти водят до преосмисляне на ролята на ритмичната секция в джаза още по времето на знаменитите му участия във "великолепната петорка" на незабравимия Майлс Дейвис. Той е и сред първите в джаза, които включват синтезайзери и смело прегръщат фънка. Може би затова днес музиката на Хърби Хенкок е близка и на запалените по джаза, и на хора, които не понасят това звучене, но са очаровани от "микса", който гениалният музикант им поднася. В него се долавя отчетлив привкус на соул, фънк и много други съставки, допринасящи за получаване на рядко красив фюжън. Всичко това прозвуча "на бис" в превърналата се в знакова негова композиция "Хамелеон". За да напомни, че отговорът на въпроса може ли стилът на музиканта да се определи като джаз е лесен: не, той свири в стил "Хърби Хенкок". /БГНЕС