Ноемврийското национално представително проучване за обществено-политическите нагласи на НЦИОМ се проведе в период, богат на вътрешно политически събития, съобщиха от НЦИОМ. Вниманието на респондентите се оказа привлечено по-често от събития, носещи отрицателен заряд, отколкото от такива с положителен отзвук. 70% от интервюираните посочват конкретни събития, които им правят лошо впечатление, а 43% – такива, които са им направили добро впечатление. Резултатите са получени като спонтанни посочвания в отговор на открит въпрос. За 15% увеличаването на пенсионната възраст е лоша новина, а три пъти по-малко – 5% оценяват положително споразумението между правителството, синдикатите и работодателите за пенсионната реформа. Лошо впечатление на 12% през последния месец са направили конкретни действия на съда като издадените оправдателни присъди и изваждането от ареста на лица, публично коментирани в медиите като свързани с организираната престъпност. Строителството на магистралите еднозначно е сочено като положително събитие от 5% от участвалите в изследването. 6% определят обвиненията към вицепремиера Цветанов от последния месец като събитие с негативни последици за него, а според други 5% негативно събитие са нападките към вътрешния министър. Протестните действия на студенти, лекари, учени и полицаи през последния месец се оценяват в еднаква степен, както като положителни, така и като отрицателни събития (съответно от 5% и от 4% от хората). Проверките на данъчните на луксозни имоти, заснети "от въздуха", са одобрявани от 5% от пълнолетните българи. Извън споменатите дотук актуални събития, българите продължават да фокусират вниманието си върху нерешени обществени проблеми като финансовата нестабилност и ниските доходи, лошото състояние на здравеопазването, високата безработица и повишаването на цените на храни и лекарства. Въпреки съзнанието за наличие на множество проблеми и трудности в работата на кабинета на ГЕРБ, 71% от българите са на мнение, че правителството на Бойко Борисов ще изкара пълния си мандат. При това този дял остава непроменен за последните шест месеца. Едва 11% от интервюираните в настоящото изследване допускат възможност за предсрочни избори, като най-често така мислят хората на възраст над 50 години, жителите на малките населени места, бедните и симпатизантите на БСП. Одобрение за дейността на правителството през ноември изразяват 42% от интервюираните – с 4.5% повече, отколкото през септември. Социално-демографските характеристики на подкрепящите кабинета съвпадат с тези на хората, очакващи правителството да изкара пълния си мандат. Малко по-висок от одобрението остава и през ноември делът на неодобряващите кабинета – 46%. Сред тях преобладават симпатизантите на БСП, възрастните респонденти, крайно бедните, жителите на малките градове и на селата. През ноември 58% от българите одобряват работата на премиера. Бойко Борисов губи 1% от одобрението за работата си като премиер в сравнение със септември. В същото време с 3% нараства неодобрението към министър-председателя за последния месец. Одобрението към президента Първанов расте с 1% спрямо септември и през ноември възлиза на 43%. С 4% се увеличава делът на неодобряващите работата на Първанов пълнолетни българи. С 11% за последните два месеца нараства неодобрението за президента сред симпатизантите на ГЕРБ. В навечерието на учредяването на политическия проект "Алтернатива за българско възраждане" 25% от интервюираните българи декларират интерес към формация, зад която стои Георги Първанов, а 60% твърдят, че не биха подкрепили политически проект, зад който стои президентът. Засега профилът на интересуващите се от новата формация е най-близък до този на левия избирател. Председателят на Народното събрание Ц. Цачева през последните месеци също добавя 1% към одобрението за работата си. В момента тя е одобрявана от 31% от българите. На толкова възлиза приблизително и делът на посочилите, че работата на българския парламент е прозрачна. Одобрението за Народното събрание през ноември е 23% (с 1% по-високо от септември), а неодобрението е 64% (с 5% повече в сравнение със септември). И през ноември полицията остава най-одобряваната институция (от 54%), като доверието за работата й нараства за последните два месеца с 4%. С 2% расте одобрението към армията, като заедно с това през ноември намалява с 5% неодобрението към тази институция. Съдът продължава да печели негативи особено в контекста на освобождаването на обвиняеми по дела, които са предмет на обществен интерес. Със 7% расте неодобрението към тази институция спрямо септември (от 62.5% на 69.4%). Сергей Станишев и Волен Сидеров са най-одобряваните лидери на парламентарни групи. Работата на лидера на БСП е одобрявана от 23%, а на лидера на Атака – от 21%. И двамата са по-одобрявани в сравнение със септември (с по 7%). Така и при двамата прекъсва тенденцията на спад в одобрението им, която регистрирахме в периода от май до септември 2010 г. Сергей Станишев през ноември е одобряван от три четвърти от левите избиратели. Съпредседателят на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова е третият по одобрение ръководител на парламентарна група в Народното събрание – от 19%, като няма промяна в дела на одобрение в сравнение със септември. С близки стойности на одобрение са съпредседателите на ПГ на Синята коалиция Мартин Димитров (17%) и Иван Костов (16%). Одобрението и към двамата нараства с по 5 пункта през последните 2 месеца. Лидерите на партиите от Синята коалиция са одобрявани от по три четвърти от привържениците на коалицията. През ноември най-одобряваните членове на кабинета са Цветан Цветанов (с 54% одобрение), Мирослав Найденов (с 53% одобрение) и Росен Плевнелиев (с 52% одобрение). За разлика от Найденов и Плевнелиев, които през последните месеци неизменно се оказват в центъра на положителни събития, от началото на атаките срещу него, вицепремиерът Цветан Цветанов губи 8% одобрение. Следващите по одобрение членове на кабинета са Николай Младенов – с 46% одобрение, Вежди Рашидов – с 39% одобрение, Божидар Димитров – с 36% одобрение и Трайчо Трайков – с 34% одобрение (и с ръст на одобрението от 9% спрямо септември). При всички тези министри одобрението е по-високо от неодобрението за работата им. След споразумението за пенсионната реформа Тотю Младенов е одобряван от 27% и вече не е в групата на министрите с най-ниско одобрение, където засега остават Нона Караджова, Томислав Дончев, Александър Цветков и Маргарита Попова. Няма съществени промени в политическото влияние на парламентарно представените партии, а също и в социално-демографските характеристики на хората, които им симпатизират. ГЕРБ запазва позициите си на най-харесвана и влиятелна партия, с 36% симпатизанти, следвана от БСП с 16%, ДПС със 7%, Атака и Синята коалиция – с по 4%. /БГНЕС