Основното предизвикателство пред българската научна общност е да покаже на бизнеса какво с може да бъде полезна и кои могат да са пресечните точки на взаимодействие. Това е един от основните изводи от проучване на Алфа рисърч за българската наука и бизнеса, предаде репортер на БГНЕС. То е проведено сред 76 фирми с над 100 души персонал и в 30 фирми, които са с персонал между 50 и 100 души. Всеки четвърти от големите играчи няма видимост да Българската наука, каза социологът Боряна Димитрова, управител на Алфа рисърч. Проучването бе представено на икономически форум "Бизнесът и българската наука. Инвестиции и сътрудничество". Агенция БГНЕС е медиен партньор на събитието. Към момента оценките за българската наука са силно противоречиви, а голяма част от представителите на средния и едър бизнес нямат мнение за качеството и постиженията на научните разработки. 54% от анкетираните са заявили, че не са сътрудничели по никакъв начин с научни институции. Най–голям процент от тях – 57% – казват, че не са имали нужда. 17% пък заявяват, че няма български разработки в областта, в която те работят. От 46-те процента, които са сътрудничели, най–голям е броят на фирмите, които казват, че са привличали за експерти български учени – 20%. 13% са инвестирали средства за разработки, 11% са използвали български научни разработки. Толкова е и процентът на фирмите, които помагали на млади учени и перспективни студенти. Купуването и използването на български научни разработки е рядка практика, констатира изследването. 70% от тези, които са сътрудничили с науката са доволни от това, а само 2 процента не са доволни. Така според проучването има научни области, които се се възприемат като такива със значими постижения, те обаче не са най–търсените от бизнеса. Пример за това са физиката, биологията, химията. Проучването констатира и обратната страна – има области, които представляват интерес за бизнеса, но те не се открояват като сфери със значими постижения. Такива са машиностроенето, селското стопанство, металургията, строителство, енергетика, икономика. Има разминаване между силните сфери и тези, към които бизнесът има интерес, каза Боряна Димитрова. Единствените научни области, които са в еднаква степен и приоритетни за бизнеса и добре развити, според общественото мнение са инженерните науки и медицината. Според данните на изследването българският бизнес отделя два пъти по-малко от своите разходи за научна и развойна дейност в сравнение със страните от ЕС. Така по данни от 2006 г. в България за това бизнеса отделял само 27, 8%, докато в ЕС бизнеса е отделял 54, 6%. Като бял от БВП парите, които пък държавата отделя за наука е четири пъти по-ниска от средната за ЕС. Според проучването 5% от бизнеса смята, че държавата има ясни приоритети, в които да инвестира в наука, а 72% смятат, че няма. Оценката на бизнеса за самия него в това отношение обаче е много по-висока. 57% от фирмите смята, че бизнеса има ясни приоритети, за инвестиции в наука, а 26% смята, че той няма такива. 68% от тези, които вече са взаимодействали с научни институции също смятат, че има ясни приоритети на фирмите за инвестиции в наука. Според изводите на изследването наличието на взаимодействие и удовлетвореност от съвместната работа е предпоставка за продължаването и. За останалите фирми - инициативата за конкретни идеи и разработки трябва да дойде от научните среди. Те са тези, които трябва да показват продуктите и те трябва да предлагат на бизнеса своите разработки. Допълнителен катализатор за взаимодействието биха могли да бъдат и данъчните облекчения. 40% от фирмите заявяват, че биха инвестирали в наука, ако има такива облекчения, с процент по – малко – 39% са тези, които биха инвестирали в наука, ако предварително са наясно какъв ще бъде продуктът. Само 17% категорично заявяват,ч е нямат интерес от инвестиции в българската наука. 79% обаче не биха отделили конкретна сума за инвестиции, а малко над 11% заявяват,ч е биха отделили сума над 25 000 лева. "И науката трябва да слезе от пиедестала на своето високомерие и бизнесът трябва да си даде сметка, че ако не инвестира днес, след няколко години няма да е конкурентноспособен", каза Боряна Димитрова, която бе категорична, че е нужно сближаване между бизнеса и науката. /БГНЕС