СРС-та са били поискани за Ваньо Танов, каза главният прокурор Борис Велчев, предаде репортер на БГНЕС. Той заяви, че в определен период от време сегашният директор на Агенция "Митници" е бил контролиран. Разследващите обаче не са се възползвали от максималния период от 6 месеца, в който според закон могат да използват СРС-та, тъй като не са били потвърдени данните, заради които са прилагани те. "Експлоатацията им е била прекратена предсрочно, тъй като поводът, по който са използвани не се е потвърдил, категоричен е Велчев. Той уточни, че СРС-та са били поискани за Ваньо Танов, но не само за него. Една от линиите, които проверява прокуратурата е част от разговорите да са направени доста по-късно от другите и че са извън законовото подслушване на Ваньо Танов. Така държавното обвинение ще разследва и дали "тези записи са само от един период, в който е прилагано СРС или не", каза главният прокурор и уточни, че в момента не може да даде окончателен отговор на тези въпроси. Велчев заяви, че се надяват експертизата на БАН, която трябва да е готова до 10 февруари да ги ориентира в техническите параметри на записите. Така от държавното обвинение ще могат да кажат окончателно дали записите, които бяха разпространени са правени със специални разузнавателни средства или не. "Очакваме също така, тази експертиза да ни покаже, ако те са направени със СРС – та, откъде образно казано са изтекли. Очакваме да ни кажат дали те са монтирани по някакъв начин, дали е променяно съдържанието им или не", посочи Борис Велчев. Той обясни още, че за съдържанието на част от разговорите вече са изказани подозрения. "Ние си дадохме сметка, че обществото очаква от нас отговори и по тази тема, поради което и в момента се провеждат следствени действия в тази посока", каза главният прокурор. Такъв например е разговорът между Ваньо Танов и премиера. Затова проверката на прокуратурата цели да намери отговори на въпросите: На какво основание е извършена проверката в пивоварна "Леденика"? Имало ли е опити за нейното осуетяване? С какъв акт е приключила? Какви са констатациите? Експертите трябва да отговорят и на въпроса дали има разлика във времетраенето на разговорите и на какво се дължи тя, ако има такава. Самият Велчев очаква ясно и категорично заключение на експертите от БАН. Той заяви, че експертите, назначени от Академията са авторитетни. Днес Велчев ще се срещне с парламентарната комисия за контрол на СРС-тата. Там ще се обсъждат две групи въпроси - изтеклите записи от разговори на властта и законовото уреждане за използването на СРС. Следобед той ще дискутира в комисията именно правните проблеми. Така, според главния прокурор Специалните разузнавателни средства трябва да се използват по толкова дела, колкото е техническият капацитет на системата. Според нея, трябва да се нагоди и правната рамка за използване на СРС, каза Велчев. Той обясни, че капацитетът на системата в момента е претоварен, а крайният заявител трябва да може да получава цялата информация в рамките на разумния срок от един – два дни. Според обвинител номер едно в българското общество има една "шизофрения по отношение на използването на СРС". От една страна казваме – стига с тези тайни, стига с тези СРС-та, всичко се прави на тъмно, обществото нищо не знае – това е безобразие. От друга страна, когато се изнасят резултати, придобити със СРС, казваме обратното – как така сега ще покажем СРС публично? Хубаво е да решим какво искаме, посочи Велчев. Той призна, че най – вероятно именно прокуратурата е искала най – много прилагането на СРС – та. По думите му много от прокурорите се възползват от поправката на закона от преди години и искат такива средства, но той лично се надява "те да го правят грижливо, да го правят със съзнанието, че това е един способ, който се използва тогава, когато няма друг начин за събиране на доказателства, а невинаги". /БГНЕС