Ядрената криза в Япония показва безпомощността на МААЕ
Вторник, 15 март, на петия ден от бедствието, опустошило Япония, генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Юкия Амано призна, че "много тревожни събития" се случват в ядрената централа "Фукушима".
Но нито Амано, който е японски дипломат, нито директорът на отдела за ядрената безопасност, французинът Дени Флори, не можаха да отговарят точно на многобройните въпроси за реалната заплаха от радиоактивност, пише френският вестник "Монд". От началото на кризата базираната във Виена ядрена агенция изглежда в дефанзива. Въпреки многобройните експерти, с които разполага, тя получава информация от Токио, която оповестява и коментира с държавите - членки. Защото безопасността на ядрените инсталации е отговорност на държавите. МААЕ има по-ясен мандат в областта на неразпространението на ядрени оръжия. От разкриването през 2003 г. на иранската ядрена програма, за която се предполага, че има военни цели, тя засили юридическите и технически инструменти на своя "отдел по гаранциите", който контролира спазването на Договора за неразпространение на ядрено оръжие. В случай на нарушаване, той може да сезира Съвета за сигурност. В областта на ядрената безопасност обаче не съществува такъв орган. МААЕ трябва да приеме нивото, на което Токио реши да класифицира инцидента в АЕЦ "Фукушима", макар че то е доста под това на Френската агенция за ядрена безопасност. Но агенцията на ООН предложи техническата си помощ, която Япония прие в понеделник, без съмнение под формата на малък екип от хора, който да координира помощта и да взема проби за анализ.
Катастрофата в Чернобил през април 1986 г. беше белязана от цензура. Възмутени от опита на съветските власти да скрият мащаба на заразяването, скандинавските страни, подкрепени от ФРГ, искаха да създадат нещо като полиция за ядрените инсталации. Франция и други страни обаче се противопоставиха. Но още от септември 1986 г. МААЕ се сдоби с "Конвенция за бързо установяване на ядрен инцидент", последвана от друга за помощта в случай на инцидент, която през 1996 г. е допълнена от Конвенция за ядрената безопасност". Тези документи имат "неактивен" характер, смята бивша юристка от агенцията. Те водят само до редовен обмен на информация между държавите - членки, въпреки честото премълчаване на факти. Така например японците първоначално омаловажиха тежкия инцидент през 1999 г. в завода за гориво Токаи Мура, предизвикан от човешка грешка, след който 136 души получиха радиоактивно заразяване, а двама от тях починаха. Провежданата на три години конференция за преглед на конвенцията от 1996 г., която ще се състои този април във Виена може да си извади първите поуки от кризата с "Фукушима". Дали тя ще ускори промяната на МААЕ? От дълго време се изтъква двойствената роля на виенската агенция, която трябва да контролира ядрената индустрия. "Още от средата на 80-те години знаехме, че системата за охлаждане на този тип американски реактори, във "Фукушима" 1, е маломерна, че планираните промени във връзка с този недостатък не са достатъчни", казва Ив Мариняк, директор на WISE-Paris и противник на ядрената енергия. "Време е МААЕ да престане да променя уставите си и да засили изискванията си за безопасност, вместо да ги свежда към най-ниския знаменател", счита той. /БГНЕС
240
0
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
Добави коментар