Светият Синод на Българската православна църква в заседанието си на 16 март тази година реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода български Баташки и Новоселски мъченици. Днес от 18 часа в храм-паметника "Св. Александър Невски" в София ще се извърши панихида за избитите в Батак и Ново село българи, след която и всенощно бдение. На 3 април на св. Йоан Лествичник, от 9.30 часа ще бъде отслужена св. Литургия от Негово Светейшество Българския патриарх Максим в съслужение с епархийските митрополити и епископите на БПЦ, по време на която ще стане и канонизацията на Баташките и Новоселските мъченици. След св. Литургия, по установения ред, ще бъде извършен молебен към новопрославените мъченици и лития около храм-паметника "Св. Александър Невски". От Светия синод отправят призив към всички желаещи да вземат молитвено участие в тези значими за Българската православна църква богослужения за прослава на Баташките и Новоселските мъченици и с признателност към тях и мъченическата им кончина. При потушаването на Априлското въстание през май 1876 г. турската армия извършва жестоко масово клане, по-известно като Баташко клане. Част от населението бива обсадено в църквата "Св. Неделя" в продължение на дни. След превземането на храма, всички християни - около 2000, са убити. Преди въстанието Батак живеят между 8000 и 9000 души, а след това остават само 1200. Патриархът на българската литература Иван Вазов през 1881 година публикува стихотворението "Възпоминания от Батак" - разказ от едно дете От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - казаха, че в оня големи огън изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен - някой ги запря... Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! и детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях... Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха; но нашето село, чичо, запустя, и татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо... много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак, и треперя малко: зима дойде вече. /БГНЕС