Канонизираните днес за светци българи, убити през 1876 г. в храма в Батак и в Новоселския манастир "Света Троица" в Априлци, ще бъдат почитани като Събор на Баташките мъченици - на 17 май, и Събор на новомъчениците от Ново село - на 9 май. Канонизацията - първата от 1964 г. насам и първата, ръководена от патриарх Максим, се извърши в катедралния храм "Св. Александър Невски" в съслужение с митрополитите на Българската православна църква. Сред присъстващите на церемонията бяха председателят на парламента Цецка Цачева, президентът Георги Първанов, вицепрезидентът Ангел Марин, столичният кмет Йорданка Фандъкова, политици и много граждани. По време на отслужената Света Василиева литургия беше обявено вписването на имената на новите светци в българския църковен календар и бяха осветени техните икони. Иконата на мъчениците от манастира в Априлци е изографисана от художника Владимир Аврамов, а на мъчениците от Батак - от Мирослав Асенов. След литургията беше отслужен първият молебен за новите светци - вече като към небесни застъпници на вярващите. Канонизацията завършва с литийно шествие около църквата. Иконите на светците бяха оставени за поклонение в храма за няколко часа. Светият Синод взе официално решение за канонизацията на 16 март. Историята е запазила само някои от имената на мъчениците от Батак - зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев, както и Иван, Илия и други. Сред известните имена на Новоселските мъченици са тези на двамата свещеници - Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, на седем монахини и на една мирянка. Това е първата канонизация, която извършва патриарх Максим, откакто оглавява БПЦ от 1971 г. Последните канонизирани за български светци са Паисий Хилендарски през 1962 г. и Софроний Врачански през 1964 г. Канонизацията е извършил тогавашният патриарх Кирил. През 2000 г. т. нар. "алтернативен синод" на Пимен и Инокентий канонизира дякон Игнатий - Васил Левски, но тази канонизация не беше призната от Светия синод на БПЦ, ръководен от патриарх Максим. Баташкото клане е български национален символ. Снимките и картините от заличаването на родопското градче от османците през XIX век, по време на Априлското въстание, са не само в научни издания, туристически проспекти, но и от поколения насам в учебниците по история. То е извършено от турския башибозук, състоящ се главно от помаци от съседните села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия и повишение от султана. Според различни оценки, между 1750 и 5000 души от селото са избити, като българските жертви в цяла България са между 25 хил. и 40 хил. Клането е описано покъртително в стихотворението "Възпоменания от Батак" на патриарха на българската литература Иван Вазов, в което малко дете, останало сираче, разказва за преживените ужаси. Преди няколко години германец и българка - Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет, се заеха да докажат, че "Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо". Акцията им бе представена като научен проект. Според авторите "Митът Батак" насажда омраза между българите и мюсюлманското общество и вреди на днешните отношения на България с Турция. БТА,БГНЕС