От 14 юни Държавният архив в Шумен се включва със „Седмица на отворените врати“ по повод 1330-годишнината от създаването на България. Изложба с ценни документи ще подредят служителите на архива, а акцент в нея ще е „Гостоприемната историческа седмица“, състояла се през октомври 1936 година, когато тогавашният кмет д-р Добри Добрев кани българите от различни краища на страната да посетят Шумен и историческите места. Това каза за ШУМ.БГ началникът на отдел териториален архив Антония Панева. Седмица, забележителна с мащабната си организация в рамките на един месец – от септември до октомври. „Сега шуменци и гости на града ще могат да видят протоколите от събранията на инициативния комитет за провеждането й, документи с инициативите и организацията за събитието, рекламните материали, листовки, афиши, плакати”, уточни Панева. Всичко това събрано на едно място, за да ни покаже как кмет на Шумен през 1936 г. ни учи да се гордеем и рекламираме града си. Историята накратко. Месецът е септември, годината 1936. Започва мащабна организация за провеждането в града на „Гостоприемна историческа седмица“. Главният „виновник“ - 40-годишният тогава кмет д-р Добри Добрев, целта – популяризиране на историческото и културно богатство на родния край пред България. На събрание, проведено в читалище „Св. Архангел Михаил“ /сега „Добри Войников“/ водещият е отбелязъл в протокола: „Д-р Добри Добрев направи изложение на проекта по устройване евтина седмица в Шумен, във връзка със старинните места в и около града като Мадара, Плиска, Преслав“. В протокола четем и думите на кмета: „Всеки добър българин трябва да познава тия светини на българската история от епохата на първото българско царство. Отправяме призив към цялото гражданство да вземе присърце тази добра инициатива, с осъществяването на която града ни ще се издигне пред очите на тия, които досега не са знаели какви ценности крие той и околностите около него“. И се започва. В организационния комитет д-р Добрев включва всички граждански организации и дружества в града по онова време - от учителските, лекарските, банкерските, спортните до майсторските, тези на калфите и чираците. Създава се и квартирен комитет, тъй като опасенията са, че хотелите няма да са достатъчни и граждани трябва да поемат част от гостите. Организацията се подхваща от всички и се работи активно до провеждането на седмицата през октомври. За това време кметът д-р Добрев фиксира цените на файтоните в града – от гарата до центъра и „Кьошковете“, за да не се злоупотребява с тях и да няма потърпевши гости. Билетът до „Кьошковете“ с файтон е 10 лв. на тогавашните пари, а до центъра – 8 лв. - ни повече, ни по-малко. Той пише и писмо до Министерството на транспорта, с молба през „Гостоприемната историческа седмица“ билетите в ж.п транспорта да бъдат безплатни или с намаление и извоюва цена на билета до Шумен, откъдето и да е от страната, да е по-ниска със 70%. Във всяко купе на влаковете са залепени и рекламни листовки за проявата. Д-р Добрев успява да издейства от пивоварната на пазара да излезе специално шуменско пиво на специална по-ниска цена. Той пише и до Министерството на образованието с молба министърът да освободи учителите от работа през „Гостоприемната историческа седмица“, за да бъдат с гостите по старините, разказвайки за историческото минало. И не само това – писма се пишат и до всички известни шуменци, които са в страната и по света, да се включат в изложба със свои книги, произведения на изкуството, научни трудове. Изложба, разказваща за изявените шуменски общественици. Известният художник Александър Мутафов също изпраща 3 картини за изложбата, която се подрежда по повод седмицата, разказва Панева. Според нея за съжаление засега в архива няма данни от самото провеждане на проявата, нито колко гости са посетили Шумен, но Панева не изключва възможността и се надява служителите да попаднат на спомени от „Гостоприемната историческа седмица“, организирана само за месец, от един амбициозен кмет. Д-р Добри Добрев, който е завършил в Брюксел право и защитил през 1920 г. титлата доктор по правни науки, става кмет на Шумен на 40 години. Преди да стане градоначалник през 1935 г. е работил като учител, мирови съдия, областен съдия в Апелативния съд, сочат архивните документи. ШУМ.БГ