Гръцкият премиер Георгиос Папандреу предприе отчаяни действия, за да убеди страната си да приеме още едни тежки мерки за съкращаване на разходите, а в замяна да получи спасителен пакет от останалите членки на еврозоната. Ако той обаче не успее да го направи, което е много вероятно предвид общественото недоволство и масовите стачки, всички сключени до момента сделки отпадат, пишат американските медии. Когато паниката застрашава стабилността, е от огромно значение да не се увеличават рисковете. Мнозина инвеститори все още са настроени оптимистично, че Гърция ще избегне пълната дългова криза или поне ще намали въздействието й, ако страната бъде принудена да преструктурира. Американските фондове на паричния пазар пък взеха решение да се подготвят за евентуална катастрофа в Европа, като преместят парите си от банките в еврозоната в сигурни скандинавски институции. Жилищната криза от 2008, когато финансовите пазари омаловажиха риска от срив на Lehman Brothers, обаче показа, че заплахата не бива да бъде и подценявана. Защото ударните вълни не могат да бъдат измерени, преди земетресението да удари. Заразната болест "Земетръсът" в този случай е рискът от заразяване. Кота нула пък са гръцките банки, които в близкото бъдеще могат да се спукат като балон. Евентуално неизпълнение на задълженията на Атина би разклатило доверието във финансовата стабилност не само на Португалия, Ирландия и Испания, но и на всички големи европейски икономики. По тази причина Moody`s вчера заплаши да понижи рейтинга на BNP Paribas, Societe Generale и Credit Agricole - три от най-големите френски банки. Евентуалното неизпълнение би ранило смъртно и всички компании, които са тясно свързани с Гърция. Това пък би рикоширало върху американските банки, които в края на 2010 регистрираха общо 41 млрд. долара в балканската държава. Експертът Крис Уейлън от Institutional Risk Analytics наскоро отбеляза, че големите американски банки имат писмена защита от просрочени кредити при близо половината от сделките си в т. нар. държави "PIIGS" - Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания. Ако неизпълнението на гръцките дългове подведе и измами счетоводните баланси на финансовите фирми, още по-голямата заплаха за световната икономика би било въздействието на случилото се върху психологията на пазара. Защото при дълговите кризи страхът е заразен. Последиците за фирмите, облигационерите, валутите и търговията обаче са трудни за прогнозиране, защото доверието може да изчезне за една вечер. Въпросът е до каква степен ще се разпространи вирусът. В известен смисъл заплахата от пресрочването на гръцките дългове е по-малка от тази "азиатският грип" от 1997 да помете световната икономика и да остави след себе си само разруха. Тогава, както се случи и днес, болестта възникна в малка държава - Тайланд, където сривът принуди инвеститорите да се откажат от останалите малки и уязвими икономики в региона. Разликата обаче е, че т. нар. икономически тигри по това време имаха неудържим растеж, докато днес Гърция, както и други затруднени европейски държави, имат точно обратния проблем. Въпреки това резултатът би могъл да бъде един и същ - рязък спад на ръста на световната икономика, което в САЩ би могло да се усети още по-силно заради колебливото ни възстановяване. Мнозина инвеститори и аналитици все още се надяват, че Гърция ще вземе лекарството си и ще се излекува благодарение на помощта от ЕС и МВФ. Дори и балканската държава да не го стори, ако Ирландия и Испания подобрят фискалната си стабилност, икономическата верижна реакция може да бъде избегната. Засега обаче средата на Стария континент е плашещо непрозрачна, а единственото сигурно нещо е, че Гърция е по-близо до ръба от всякога. /БГНЕС