"Газпром" може да загуби още един клиент в Европа. След Хърватия, България разчита рязко да съкрати купуването на руски газ – от днешните 2 милиарда куб.м. до 500 милиона. Страната възлага надежди на ръста на собствения добив, покупките в Турция, а също така на разработването на шистовия газ, в чиято перспектива "Газпром" не вярва, пише "Комерсант". Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви, че България възнамерява през следващите две-три години да се откаже от дългосрочните договори с "Газпром". Според него страната желае да купува от Русия не повече от 500 милиона куб.м. газ годишно: това означава четирикратен спад на руския износ в България. В момента страната консумира 2,5 милиарда куб.м. газ годишно, от които 2 милиарда се внасят от Русия – основно чрез швейцарската Overgas Inc /контролирана от "Газпром" и българската "Овергаз"/ и други посредници. Както заяви министърът, България възнамерява да намали дела на руския газ за сметка на собствения добив и покупката на газ от алтернативни доставчици. На първо място България разчита на регионалната компания Direct Petroleum, която в най-скоро време ще започне изследването на залежите на газ в Ловеч /централната част на страната/. Запасите на находището се оценяват на 10 милиарда куб.м., а след година-две "там реално ще се добиват до 1 милиард куб.м. годишно", подчерта министърът. Освен това, в плановете на България се запазва строителството на газопровод от Турция, по който могат да се получават до 1 милиард куб.м. азербайджански газ "още през 2012 г." Министърът добави, че България също така разчита на строителството на газови връзки с Румъния на север и с Гърция на юг, без да се говори за "Набуко", който трябва да осигури на Европа газ от Азия, заобикаляйки Русия. По този начин през следващите две-три години ще бъде намален дела на руския газ в енергийния баланс на България и отказа от дългосрочните договори с "Газпром" изглежда реален, заключи министърът. От "Газпром" не коментираха неговите изказвания. Това не е първото изявление на българските власти, че възнамеряват да съкратят вноса на руски газ. По-конкретно, става дума за разработването на находище на шистов газ в североизточния български град Нови пазар, чиито запаси "ще са достатъчни за 300 години". Вече има проект за разработване – американската "Шеврон" е проявила интерес и изразила готовност да инвестира в проучванията 30 милиона евро. Проектът е критикуван от еколози, а опозиционната Социалистическа партия заплаши правителството със съд в случай, че започне добив. Но, заявява Трайчо Трайков, "технологиите за добив на шистов газ се развиват стремглаво, т.е. рисковете за екологията намаляват. В същото време България участва в строителството на руския газопровод "Южен поток" - всички необходими споразумение вече са подписани. Директорът на East European Gas Analysis Михаил Корчемкин смята, че България на първо място трябва да развива конкурентен пазар на газ вътре в страната, който днес не съществува, иначе цените ще си останат високи. Експертът определи изказванията на българските власти за увеличаване на собствения добив като опит за оказване на натиск върху Москва. Но старши научният сътрудник и експерт по енергетика в Центъра по изучаване на проблемите на сигурността /Цюрих/ Матю Халберт смята, че България се нуждае от диверсификация на източниците на газ. Една европейска държава вече се отказа от вноса на руски газ – от 2011 г. Хърватия престана да го купува, там "Газпром" продаваше около 1 милиард куб.м. газ годишно. Ще припомним, че Хърватия замести тези обеми за сметка на италианската ЕНИ. Хърватската INA Group съобщи тогава, че нейната дъщерна фирма Prirodni plin е подписала с ЕНИ тригодишен договор за доставката на 750 милиона куб.м. годишно. /БГНЕС