Специализираните съд и прокуратура ще започнат работа от началото на следващата година. Това предвижда промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, внесена от управляващите, която беше приета на първо четене в НС, предаде парламентарният репортер на БГНЕС. Депутатите приеха законопроекта на депутата от ПГ на ГЕРБ Красимир Ципов и негови колеги от групата. С него се предлага отлагане на началния момент, от който започват да функционират специализираните съдилища и прокуратури, както и промяна в тяхната подсъдност, изразяваща се в отпадане от нея на престъпленията по чл. 243 НК и чл. 244 НК. Отлагането на началната дата на дейността на специализираните съдилища и прокуратури се налага поради неприключилите конкурси на ВСС за назначаване на магистратите в тях и обективната невъзможност те да приключат до 12.08.2011 г. Регламентираната процедура за провеждане на конкурси за назначаване, повишаване и преместване на съдии, прокурори и следователи сама по себе си изисква продължителен срок, включващ обявяване на конкурса, срок за подаване на документи, атестиране на кандидатите, приемане на комплексна оценка от атестирането, приемане на решение от ВСС за избор на кандидатите, съответстващи на законовите изисквания. Не е изключена възможността за обжалване на избора, което се следва от съдебна процедура на две инстанции пред ВАС. Това означава, че стартирането на дейността на тези органи на съдебната власт с голяма степен на вероятност ще съвпадне с наскоро приключващите конкурси, включително и за избор на административните ръководители. Осигуряването на разумен период от време, през който те да създадат своята организация, би било изключително полезно за тяхната бъдеща успешна дейност, са част от мотивите на Ципов и колегите му. По време на дискусията в зала Мая Манолова от КБ заяви, че скоро е правена променяна в НПК и се спестява, че любимото отроче на властта - Специализирания съд, започна с фалстарт и си остава една фикция. В тази "суперструктура" ще работят хора, които нямат подготовка, но по-лошото е, че в него няма да има кой да обучава, защото ще има свободни щатни бройки, каза по-рано тя. Изборите за председателите на съдилища досега е пълно фиаско, желаещи няма, отчете Манолова. Не е по-добро и положението с назначението на редовите магистрати. Там на практика конкуренция няма, защото кандидатите са толкова колкото са и свободните бройки, а обещаното добро заплащане се оказва не чак толкова добро, коментира депутатът. Тази структура няма да просъществува дълго, защото натискът върху нея от страна на изпълнителната власт ще бъде много голям, предрече Манолова. "Кой уважаващ себе си магистрат тогава ще се остави под такъв натиск?", запита тя. Манолова цитира председателя на Върховния съд на Словакия, който е и бивш министър на правосъдието, според когото: "В Специализирания съд се събраха най-мързеливите и неподготвени съдии - кой независим съдия ще иска да работи в подобна тоталитарна структура?". Опасението ни е, че този съд няма да проработи и след 1-ви януари, затова се надявам, че следващите управляващи, защото не е сигурно, че сегашните ще останат на власт, няма да имат нужда от Специализиран съд, посочи народният представител. Депутатите отхвърлиха предложението на Христо Бисеров от ДПС, която прекратяваше практиката на "вечния обвиняем". Екатерина Михайлова от Синята коалиция обаче заяви по време на дебата, че те ще подкрепя и двата законопроекта. Чрез текста на Христо Бисеров се премахва фигурата на "вечния обвиняем". В мотивите се казва: "за първи път Европейският съд за правата на човека в Страсбург постанови "пилотно решение" срещу България. За разлика от обикновените решения , "пилотните решения" изискват държавата да предприеме определени действия за решаване на системен проблем, установен с тях. Според решението от 10 май тази година България трябва да извърши правни промени във връзка със зачестилите жертви на необосновано протакани съдебни процедури по граждански, административни и наказателни дела". /БГНЕС