На 88 години почина един от най-големите български кинорежисьори Бинка Желязкова, съобщиха за БГНЕС от семейството й. Бинка Желязкова е родена е на 15 юли 1923 година в Свиленград. В края на 50-те години на миналия век Бинка Желязкова е една от малкото жени-режисьорки в света, снимащи игрално кино. Режисьор е на 7 игрални филма, повечето от тях по сценарий на нейния съпруг - големият български драматург Христо Ганев. Повечето й филми са с многобройни награди и с драматична съдба по времето преди промените. Първата ни жена режисьор има "само" седем игрални и два документални филма. "Животът си тече тихо…" (1957), "А бяхме млади" (1961), "Златен медал" на МКФ, Москва, 1961, Наградата "Старите обувки", на МКФ в Картахена, Колумбия, 1964, "Привързаният балон" (1967), "Последната дума" (1974), "Басейнът" (1977),"Сребърен медал", Москва, 1977, "Голямото нощно къпане" (1980), специална прожекция, Кан, 1980, "Лице и опако" (1982), неизлъчван, "Нани-на" (1982), неизлъчван, "Нощем по покривите" (1988), награда "Златна ракла", 1988. През 2007 г. тя и съпругът й бяха удостоени с наградата за изключителен принос към българското кино и култура. Но още тогава Бинка Желязкова страдаше от едно от най-тежките страдания - болестта на Алцхаймер и съпругът й Христо Ганев / на снимката/ получи наградата в залата на театъра на Българската армия, където навремето е бил знаменитият киносалон "Роял". В дългото време на нейната болест Христо Ганев беше непрекъснато до нея - в това най-тежко изпитание на техния и творчески и личен живот, изпълнен с любов, чест и достойнство. Тяхна дъщеря е една от малкото жени оператори у нас Светла Ганева, а техен зет големият български режисьор- аниматор Анри Кулев. Четири от филмите й са спрени от цензурата и виждат бял свят години след създаването си. "Животът си тече тихо…" е създаден през 1957 г. и е показан пред публика през 1988г. съдбата на "Привързания балон" по пиесата на Йордан Радичков е с подобна съдба. Същевременно колко български режисьори са обиколили с филмите си целия свят? Но докато в чужбина Бинка Желязкова печели награди и успешно участва на международните фестивали в Москва, Кан, Монреал, Берлин, Брюксел, Картахена, Карлови Вари, у нас отношението към нея невинаги е благосклонно. Награждаването й с ордени често е последвано от спиране на филмите й, забрани за работа, уволняване от киностудията, продължително мълчание… В това отношение семейството Бинка Желязкова и Христо Ганев независимо от време, политика, конюнктура запазиха добродетел и духовност, с която са дарени малцина. Поклон пред светлата й памет. /БГНЕС