Днес е Успение Богородично. Успение Богородично е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква и почита Божията Майка като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище. В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка - на 64-годишна възраст Богородица се моли в Елеонската пещера, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й възвестява, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата й. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта й остава празна, тъй като светицата възкръсва. Богородица (на латински: Virgo Maria – Дева Мария) според християнската традиция се нарича Мария, майката на Иисус Христос и съпруга на дърводелеца Йосиф. Тя е една от най-почитаните светици, особено в православието и католицизма. Смята се, че Богородица е родена през І век преди Христа. Боговдъхновените книги на Стария и Новия завет учат, че Единородният Син Божи, за извършването на нашето спасение, е възприел човешко естество и се е родил от пресветата Дева Мария. Така още много преди Рождество Христово св. пророк Исая предсказва: “Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще му нарекат името Eшуа (Емануил)” (Исая 7:14), което име преведено от староеврейски означава “с нас е Бог.” Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът “Успение Богородично” в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм. Саркофаг от мрамор и абанос изобразява чудното успение на Богородица - тя напуска земния свят тихо и блажено, сякаш заспива. Под саркофага обаче няма тяло. Три дни след успението на Богородица апостол Тома, който е закъснял за погребението, с плач моли апостолите да отместят камъка от входа на пещерата, където е положено тялото на Христовата майка. Но то не е там - само плащеницата и погребалните повивки свидетелстват, че тялото на Пречистата е било върху скалистата земя. През нощта в общо видение апостолите разбират смисъла на станалото. Те съзират небесната слава на Богородица, виждат как възкръсналото й тяло, съединено с душата, се въвежда в Царството Христово. В небесното видение Дева Мария благославя апостолите, а чрез тях и човешките родове - отсега и завинаги тя ще бъде не само Божията майка, но майка и закрилница на всички хора: "Радвайте се! Аз съм с вас през всички дни и винаги ще се моля за вас пред Бога!". Четири големи празника са свързани с Мария - майката на Иисус - Рождество Богородично, Въведение Богородично, Благовещение и Успение Богородично. Образът на Дева Мария - Богородица е един от най-вдъхновяващите вече повече от две хилядолетия иконописци, художници, поети, композитори. Тя остава завинаги като представата за съвършенството и най-прекрасното в жената. А името Мария (Мириам) не само едно от най-популярните женски имена, но и символ на любов и саможертва. А в храмовете в нейна почит и възхвала се покланят не само християни. /БГНЕС