При дребното хулиганство няма да има наказание обществено полезен труд. Това решиха депутатите тази сутрин при гласуването на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство, предаде репортер на БГНЕС. В първоначалния текст на промените бе записано, че те ще трябва да полагат безвъзмезден труд в полза на обществото от 40 до 160 часа. За дребно хулиганство, извършено от лице, навършило 16-годишна възраст, се налагат следните административни наказания: задържане до 15 денонощия в структурно звено на МВР и глоба от 100 до 500 лева. Решението на районния съдия, с което се налага административно наказание, подлежи на обжалване в срок до 24 часа от постановяването му пред съответния окръжен съд на касационните основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс. Когато наказанието е задържане, лицето може да бъде задържано за срок до 24 часа за довеждането му пред окръжния съд. За обжалването се уведомяват съответният прокурор и свидетелите, присъствали при разглеждането на делото пред районния съд. Окръжният съд в състав от трима съдии разглежда делото в деня на постъпването му и се произнася с мотивирано решение, което е окончателно. Наложеното административно наказание не се счита за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост. Наказанието задържане се изтърпява по реда, предвиден в правилника за прилагане на този указ, в съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи в отделни помещения от помещенията, определени за лицата, задържани за извършени престъпления. Изтърпяването на наказанието се съпровожда с подходяща работа съобразно здравословното състояние, възрастта и възможностите на наказания. Съдебните делата вече няма да се връщат многократно от една инстанция в друга, решиха депутатите с приемане на промените в Наказателно-процесуалния кодекс. Това заяви Анастас Анастасов зам.-председател на Народното събрание и член на правната комисия. Той обясни, че идеята е да не се допуска повече от едно връщане на дела от втора на първа инстанция, а третоинстанционният Върховен касационен съд да може да връща дело на втора инстанция най-много два пъти. Върховният касационен съд вече ще може да решава делата като втора инстанция. /БГНЕС