Последната статистика показва, че ОЛАФ се занимава основно със сигнали от България, но разследванията на ОЛАФ са административни и те невинаги са свързани с престъпления. Това каза пред Дарик радио Божидар Джамбазов, заместник-градски прокурор на София и ръководител на звеното за борба с измамите със средства от еврофондове. За нарушенията, които имат административен характер, се налагат административни санкции, друг вариант са случаите, когато има нарушения от престъпен характер и тогава вече се сезира прокуратурата. За това, че на тази конференция в София бяха споменати 10-ина разследвания за България на база на доклади на ОЛАФ, Джамбазов каза, че това не ограничава сътрудничеството с ОЛАФ, защото работата на ОЛАФ не ограничава работата на българските разследващи органи. Той обясни още, че има много сигнали в България, за които ОЛАФ са информирани, но се извършват от българските власти. "Множество са наказателните производства. За миналата година са влезли в сила 175 присъди за измами с евросредства, само в 5 от случаите има оправдателна присъда. Има такива, които са висящи дела, и не са приключени още. Става въпрос доколко има активност на самата администрация да върши разследвания за дадени нарушения. Ако вземете примерно прокуратурата у нас, ние подхождаме обективно и внасяме дела, за които сме убедени, че има престъпление. Но невинаги се налага наказателна отговорност по тези дела, а по-скоро да се акцентира върху имуществените санкции върху юридическите и административните лица, за да се избегнат нарушенията", подчерта Джамбазов. Той даде за пример случай през 2009 г., когато са имали 500 сигнала от контролен орган, свързан с земеделието. "От тези 500 сигнала образувахме 100-ина досъдебни производства. Ние трябваше да извършим проверка на всички сигнали и контролните органи очакваха думата на прокуратурата. Трябва да си даваме сметка, че прокуратурата не може да пренебрегне един сигнал, още повече сигнал, свързан с милиони. Най-много се мами с парите за земеделие. А земеделието е най-видимата част и е сфера, където се получават субсидии, засягащи най-голям кръг лица. Няма кой знае каква разлика с обикновените измами, но се ползват пропуските по определени оперативни програми", обясни Джамбазов. Той добави, че в ЕС проблемът с наказването е основен. "Констатирахме, че не навсякъде по еднакъв начин се наказват евроизмамите, което дава възможност на недобросъвестните лица да си избират държави, където да отиват да мамят с европарите. А у нас по програма САПАРД беше най-голямата констатирана измама с европарите до този момент", подчерта още Джамбазов. /БГНЕС