Комисията свърши голям обем имаме опит. Законът е добър, но има някои несправедливости, каза председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, предаде репортер на БГНЕС. Според него трябва да разшири обхвата на хората, които да подлежат на проверка, както и на периода. Той трябва да е от 10 ноември 1989 г., предлага Костадинов. Като пример той даде и имената на кредитните милионери. Решението за създаването на нов закон за досиетата беше взето от Тройната коалиция в началото на юни 2006 г, като тогавашният министър председател и лидер на БСП Сергей Станишев заяви, че обществото трябва да знае истината, каза Костадинов в отчета си на форума "Равносметката" на Комисията по повод изтичане на петгодишния й мандат. Този закон беше приет с пълен консенсус от Народното събрание, но после нещата се усложниха, защото четири месеца се проточи изборът на членове на Комисията. Но на 5 април 2007 година тя започна да работи. Комисията не е съд, както изискват някои да бъде – тя публикува фактите, както е записано в Закона. Той не е лустрационен, моралната оценка е на обществото. Това е тема за анализ, но това не е правомощие на Комисията. Има и недоброжелатели, които определяха Комисията, че омаскарява хората, особено от засегнатите. Те имат право да отидат в съда срещу комисията. През януари 2010 се направи опит от бившият ръководител на 6-то управление Димитър Иванов и Светла Шаренкова да се стопира сериозно работата на комисията, като не се публикуват имената на хората с унищожени документи, стигна се до Конституционен съд. Но това не стана, защото именно Конституционният съд се опря на закона. И защото именно тези документи са били унищожени тенденциозно по времето, когато министър на вътрешните работи е ген. Атанас Семерджиев, припомни Костадинов. Не приемаме упреците, че вредим на националната сигурност на страната. И при двата случая с публикуването на имената на дипломатите и висшия клир с досиета ние спазвахме Закона. Ние обявявахме месеци преди това, че ще бъдат публикуване тези документи, включително и в Парламента. Обществото трябваше да знае и затова и ние никога не сме допускали да бъдем под натиск Не приемаме и обвинението, че крием информация, категоричен е председателят на Комисията по досиетата. Според мен дискусията кои са били доносници и кои са работили за България все още не се е състояла в обществото. Тя предстои, но съм обнадежден, защото много изследователи и журналисти работят по документите, каза той. През периода са намерени имената на 6388 лица, работили за службите, като са публикувани имената на 5582, тъй като по закон не се обявяват имената на починалите и на вербуваните малолетни, напомни Костадинов. В експозето си той проследи как в годините на прехода е вървяла темата за досиетата и законово, и като съпротива и използването й за шантажиране на публични личности, включително и журналисти. В този контекст Костадинов подчерта действията на бившия вътрешен министър Румен Петков за омърсяване на някои журналисти. Председателят на Комисията се спря и детайлно в отделните етапи от работата на комисията и в организационен план като създаването на собствен архив в обновена сграда в Банкя, договори с МВР за предаване на архива, държавна агенция "Архиви", както и за международната дейност на комисията. Преди това вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви, че предстои процедура в българския парламент за избиране на нова комисия по досиетата, тъй като на сегашната изтича мандатът на 5 април. Ние ще номинираме отново сегашния председател Евтим Костадинов за ръководител на комисията. Той беше избран от 40-то Народно събрание, но той показа изключителна обективност, подчерта Цветанов. Той каза още, че комисията е показала изключителна обективност за времето на прехода и ние ще продължим да търсим истината за всички институции в страната. Цветанов даде за пример номинирания за президент на Германия Йоахим Гаук, който е бил първият председател на комисията, разследвала ЩАЗИ. И пастор Гаук е пример за обективност и фигура, оценявана от целия германски народ. /БГНЕС