Отношението на българите към работата на парламента и правителството не се е променило съществено за последните три месеца. Това показва изследване на НЦИОМ, направено през февруари, съобщават от социологическата агенция. Негативните обществени оценки за свършеното от тези две институции продължават да вземат връх над позитивните. През февруари 2012 г. одобрението към работата на 41-то Народно събрание е 23% (за сравнение през ноември 2011 г. е било 22%). В момента по-високо от средното одобрение регистрираме сред хората на възраст между 40 и 49 години, сред високообразованите, сред жителите на столицата, сред респондентите със среден и по-висок жизнен стандарт, както и сред симпатизантите на ГЕРБ (сред 43% от тях). През февруари 2012 г. неодобрението към работата на парламента отново е по-високо от одобрението (60% неодобрение: 23% одобрение). Въпреки това, сравнителният анализ на данните показва, че от ноември 2011 г. неодобрението е намаляло с 6%. Сега най-високо неодобрение за работата на Народното събрание регистрираме сред интервюираните на възраст от 50 до 59 години, сред жителите на малките градове и сред крайно бедните. Неодобрението за дейността на Народното събрание е по-високо от одобрението сред симпатизантите на всички парламентарно представени политически сили. Правителството е одобрявано от 35% от пълнолетните българи, като този дял e с 1% по-малък в сравнение с ноември 2011 г. Дейността на правителството е подкрепяна най-често от хората на възраст между 40 и 49 години, от високообразованите респонденти, от жителите на столицата и на областните центрове, както и от заможните българи. 74% от привържениците на ПП ГЕРБ одобряват работата на кабинета. Неодобрението за дейността на правителството на Бойко Борисов намалява с 4% за последните три месеца (от 53% през ноември 2011 г. на 49% през февруари 2012 г.). Сред привържениците на опозиционните партии в парламента негативните оценки вземат връх, като най-критични към кабинета са симпатизантите на АТАКА (84% не одобряват работата му) и на социалистите (78%). Полицията продължава да бъде най-одобряваната институция и през февруари 2012 г. (от 42% от българите), макар одобряващите работата й да намаляват с 5% за последните три месеца. От работата на полицията са доволни най-вече хората на възраст между 40 и 49 години, респондентите със среден и по-висок стандарт на живот, както и симпатизантите на ГЕРБ и на ДПС. За последните три месеца отношението към дейността на прокуратурата и съда остава непроменено – неодобрението за дейността на тези институции е над три пъти по-високо от одобрението. 58% от пълнолетните българи не одобряват дейността на прокуратурата, а 61% са критични към работата на съда. Работата на тези две институции по-често не одобряват хората на възраст между 50 и 59 години, жителите на малките градове, крайно бедните, както и симпатизантите на Атака (81% от тях), на Коалиция за България (68% от тях) и на Синята коалиция (67% от тях). За последните три месеца одобрението за Българската православна църква намалява със 17% (от 53% на 36%). Същевременно критичните настроения към тази институция нарастват с 13%. Резкият спад на одобрението към църквата се дължи на огласените данни за принадлежност на митрополити от Светия синод на Българската православна църква към ДС, както и на изнесените в медиите случаи, свързани с имотното състояние на висши духовници и с конфликти, в които те участват. ГЕРБ запазва позициите си на първа политическа сила, ползваща се с подкрепата на 29% от избирателите. След местните и президентските избори регистрираме консолидиране на избирателите на ГЕРБ около политическите лица на партията и институциите на властта. БСП има подкрепата на 17,5% от всички интервюирани. ДПС е трета политическа сила със 7% електорален дял. В сравнение с периода след изборите, не регистрираме значими промени в електоралните дялове на Атака и на Синята коалиция. Синята коалиция обаче взема известна, макар и неголяма електорална преднина пред Атака. Към момента най-консолидиран остава електоратът на ДПС – 84% от избирателите на партията през 2009 г. и днес биха гласували за нея. Сред избирателите на БСП този дял възлиза на 79%, а сред тези на ГЕРБ – на 70%. Сергей Станишев продължава да е най-одобряваният лидер на парламентарна група, посочен като добре работещ от близо една четвърт от българите. Георги Първанов и Сергей Станишев имат висока подкрепа сред избирателите на БСП, като 70% от социалистите одобряват едновременно и двамата лидери. И през февруари българският еврокомисар Кристалина Георгиева продължава да бъде най-одобряваният политик, заемащ пост извън страната. Дейността й получава одобрението на 66% от българите, като този дял остава непроменен от есента на 2011г. Политик номер едно за февруари 2012 г. е премиерът Борисов, работата на когото е одобрявана от 51% от българите. По този показател не регистрираме промяна в сравнение с края на миналата година. Премиерът е и най-одобряваният лидер на партия от собствения й електорат. Росен Плевнелиев е одобряван от високообразованите българи, от хората на възраст между 40 и 50 години и от близо 90% от симпатизантите на партия ГЕРБ. На четвърто място в ранглистата на политиците се нарежда Георги Първанов, чието одобрение възлиза на 44%. Не регистрираме промяна в масовите нагласи към доскорошния президент. Това се дължи преди всичко заради предстоящата битка за лидерство в БСП логично задържа общественото внимание към неговата личност, е коментарът на НЦИОМ. /БГНЕС