Именити учени подкрепиха Шумен в спора му с Пловдив за това къде се е провело първото гражданско честване на братята Кирил и Методий. Това стана на започналата днес в Шумен Национална конференция по археология „Пътуване към България“, където доклад по темата изнесе академик Константин Косев, бивш зам.-председател на БАН, и бе прочетен научен труд на колегата му проф. дин Илия Тодев от Института за исторически изследвания на Академията. Според двамата историци съществуват безпорно доказани сведения за гражданско честване на Кирил и Методий на 13-ти май 1813-та година в Шумен, което е близо 30 години по-рано от другото документирано честване на братята, провело се в Пловдив. Основно доказателство за това е писмо с дата 22-ри май 1813-та, написано от арменския пътешественик Минас Пъжъшкян и изпратено до Венецианската конгрегация, на която той бил член. Документът е намерен в началото на 80-те години на миналия век от Агоп Орманджиян при едно от посещенията му в библиотеката на Ватикана. „В писмото си той написал, че в Шумен е присъствал на градско тържество с театрално представление по случай празника на писмеността в чест на Кирил и Методий. От това писмо става ясно, че това събитие е станало преди 22-ри май, но е свързано с църковния празник, съгласно съществуващата отколешна традиция. Логично може да се предполага, че подобни светски чествания на Кирил и Методий е имало в Шумен и преди това, а дори е възможно да ги е имало и в други градове в страната, за които обаче ние историците нямаме факти и документи”, каза академик Косев. Според него спор по този въпрос не може да има въобще. „Може да има различни интерпретации, но фактите са си факти. Има такъв факт през 1813-та година и той няма как да не се признае”, заяви още историкът. Още по-категоричен бе проф. Тодев, който в доклада си казва, че оспорването на факта за честването през 1813-та година в Шумен е интелектуален разват. „Днес коректността към историческите извори не е много на мода. Особено откакто коректността беше уволнена от училището на живота – вече не било важно какво пишеш или казваш за миналото, всичко било еднакво истинно или неистинно. Трябва да се върнем към понятията за истина и неситина и да уважаваме историческите свидетелства и историческата професия. Стига дилетантско оригиналничене на тема минало”, пише Тодев. В конференцията участва и доц. д-р Димо Чешмеджиев от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. В своя доклад, озаглавен „Бележки за датата 11 май, като поменална за Кирил и Методий”, той се осъмни в достоверността на писмото на Минас Пъжъшкян и поиска то да бъде наново преведено и изследвано. Осем учени представиха научни доклади по темата. Копие на писмото на Пъжъшкян се пази в отдел "Възраждане" на Регионания исторически музей. ШУМ.БГ