Предоставянето на либийския дълг на международния фонд Бенгази е израз на хуманитарен и социален акт. С това споразумение България още веднъж доказва, че е надежден и коректен партньор и изпълнява стриктно поетите задължения. Това заяви заместник-министърът на външните работи Феим Чаушев след подписването на споразумението между Р България и Международния фонд Бенгази. Чаушев подчерта, че България винаги е била съпричастна на трагедията в Бенгази. Освобождаването на медицинските сестри е условие за нов тип отношения между Либия и ЕС и България ще даде своя принос за това, посочи още той. Същевременно Чаушев заяви, че поставянето на въпроса за медицинските сестри от либийска страна в регионални и международни организации се отразява негативно на отношенията и отправи апел за съвместна работа на всички страни за развиване на диалога с Либия. Това не е краят на цялата история и ще има и нови дарения, а следващата седмица в Брюксел ще се проведе първата среща на техническия комитет за подпомагане на медиците, каза от своя страна председателят на Борда на директорите на Международния фонд – Бенгази посланик Марк Пиерини и допълни, че още една такава среща ще има вероятно по-късно през септември в Триполи или Бенгази. Той посочи, че днешното споразумение е много важен елемент в стратегията, започнала преди две години и половина с посещението на президента Георги Първанов и европейския комисар по външни отношения Бенита Фереро-Валднер в Триполи. Що се отнася до парите, които се намират във Фонда, освен либийския дълг към България, Пиерини уточни, че някои от даренията са известни публично. Такива са сумите, предоставени от Европейската комисия – на два пъти съответно 2,5 и 9 милиона евро, Германия – 1,5 млн. евро. Има обаче и други донори, които са неправителствени организации и частни компании, които са пожелали да останат анонимни и Фондът ще се съобрази с това тяхно желание. Заместник-министър Феим Чаушев посочи от своя страна, че първоначално Либия не е желаела да признае лихвите по дълга си, чиято главница е била в размер на 20 милиона долара. В Триполи са имали претенции и за пропуснати ползи, което е намалявало дълга на 9-10 милиона долара. България не се е съгласила с това и в крайна сметка е убедила либийската страна, че е в неин интерес да признае както цялата главница, така и лихвите, защото при това положение във Фонда за Бенгази ще влезе по-голяма сума. Така окончателният размер на либийския дълг към България, което е и сумата, която ще влезе във Фонда, е фиксирана на 56 милиона и 600 хиляди долара, каза още Чаушев. Марк Пиерини определи кризата в Либия като много необичайна. На първо място с огромни мащаби за Либия и град Бенгази, тъй като болестта СПИН в страната не е така разпространена както в останалата част на Африка, а на второ, защото в преговорите за освобождаване на медиците е трябвало да се обърне внимание повече на хуманитарния аспект, а не на съдебния. Но именно този ход се е оказал успешен, констатира Пиерини. /БГНЕС