Европейската комисия не смята да изисква от Атина да намали дълга си под 120% от БВП до 2020 г., тъй като оценява като амбициозна тази цел, договорена в рамките на втория план за подпомагане на страната. Да се свали дълга до 120% от БВП през 2020 г. е "обективна цел и ние държим на нея", заяви Оливие Байи, говорител на ЕК. Той бе запитан по повод статия в пресата, в която се говори за натиск от страна на МВФ Атина да свали дефицита си до около 100% от БВП през 2020 г. Според статия на "Уолстрийт Джърнъл", МВФ – един от главните кредитори на Гърция – оказва натиск върху държавите от еврозоната да приемат реализирането на загуби от притежаваните от тях гръцки облигации, а Атина от своя страна да намали обществения си дълг до около 100%. Досега единствено частният сектор (банки, застрахователи и др.) прие да понесе големи загуби от гръцкия дълг. През март еврозоната стартира програма с помощи за Гърция на стойност 130 млрд. евро, като същевременно бе отписана значителна част от гръцкия дълг, държана от частния сектор. Благодарение на тази програма, дългът на страната трябваше да спадне под 120% до 2020 г. от сегашните повече от 160%. Според много европейски ръководители програмата е "излязла от релси" и е затънала в няколкомесечната политическа инертност в Гърция. В резултат финансовите нужди на Гърция са се увеличили. "Вече няма поле за маневриране, ако трябва да се положи ново усилие заради гърците, защото на банките вече бе наложено да понесат ужасни загуби. Ще се наложи да се отиде към обществените кредитори, следователно към националните данъкоплатци", заяви европейски дипломат. Това означава, че Гърция може да бъде заставена да преговаря за преструктуриране на дълга си към ЕЦБ и страните от еврозоната. /АФП