Месечното равнище на даваните подкупи в България е между 2 до 3 пъти по-високо от средните равнища на ЕС. В практически измерения, това означава, че имаме по 1500 такива транзакции на месец, като броят на тези сделки надхвърля капацитета на всякакви контролни институции в държавата.

Това заяви Александър Стоянов, директор по научната дейност към Центъра за изследване на демокрацията, предаде репортер на БГНЕС. Дори при добро желание тези институции не са в състояние да се справят с един проблем, който е толкова широко разпространен в обществото, посочи Стоянов. Според него сегашният подход не е в състояние да подейства на това, много по-смислен е подходът да се промени средата, в която действат обществото и институциите. "Под това се разбира преструктуриране на интересите в различни сектори и области. Хората, преследващи собствените си интереси могат да предотвратяват корупцията", разясни той. Необходим е един много внимателен преглед на интересите и те да бъдат съставени така, че никой да няма интерес от това да има корупция, допълни Стоянов.

Оказа се, че в голямата част от случаите, инициатор на корупционните сделки е администрацията, конкретизира се статистикът. "Поведението на администрацията е решаващо за това дали има или няма корупционни сделки. Това, което наблюдаваме в последните години е, че съпротивата нараства, но се увеличава броят на хората, които отиват с нагласата, че ще дадат подкуп", разясни той. Фактор "политически назначения" прави процеса доста по-различен, в този смисъл преследването на корупция стига само донякъде, описва ситуацията Стоянов. Това създава предпоставки по политически път да се намеква, че подкупи се очакват и се увеличава броят на гражданите, които дават подкупи, без да им се поиска, коментира той

Данните на ЦИД показват, че в процентно отношение водещите корупционни сектори са здравеопазването (38%) и полицията (20%). Без радикална реформа в административни структури трудно се получава намаляването на корупцията, заяви Руслан Стефанов, директор на икономическата програма към ЦИД. В защита на своята теза той посочи премахването на митническата администрация през 2007 г., което оказва сериозно влияние на данните за нивата на корупцията в страната.

С вкарването на антикорупционната политика като редовна политика на Европейската комисия мониторингът към България само ще се увеличава, посочи той. "През 2012 г. ЕК предприе нов подход за засилен мониторинг, другата година ще има мониторингов доклад за всички страни членки на ЕС. Все повече инструменти за противодействие на корупцията ще съществуват на евро равнище", разясни Стефанов.

В изследванията, които правим в Европа, много лесно се вижда, как политизацията на държавните администрации е много по-малка, каза Филип Гунев, старши анализатор към ЦИД. Според него това, което в България е принцип на управление – всяко правителство да заменя целия висш административен ешелон, подхранва всички корупционни схеми. "Това би станало много по-трудно, ако имаш една администрация, която е професионална и не се сменя с всяко правителство. В тази връзка това важи и за полицията, там също няма разграничение, те също са част от този политизиран механизъм", каза още Гунев.

Много трудно може да се коментира БОРКОР, защото няма резултати от тяхната работа, коментира анализаторът. "Твърди се, че те правят уникална система, която ще пребори корупцията, затова ще чакаме още година - две, колкото трябва", шеговито допълни той. Представите, че се работи за спиране на корупцията се разбиват, когато статистиката покаже, че има 90 осъдителни присъди за подкупи в сравнение с хилядите подкупи, които се дават, каза още Гунев.

Според анализаторът в момента в България има много малък капацитет за разследване в сравнение със сравними държави в Европа. В пъти по-малко хора разследват корупция в България, отколкото например в Белгия, там капацитетът в численост на хора е около 4 пъти повече, заяви той. МВР няма достатъчно голям капацитет за разследването на по-сложните финансово-икономически престъпления, каза още Гунев.

Корупцията е един от големите проблеми на страната, въпреки че бяха постигнати успехи, той остава системен проблем, допълни Регине Шуберт, ръководител на фондация "Фридрих Еберт". Според нея на първо място трябва да се анализира сегашното положение, да имаме достоверни данни какво е направено досега и какви са резултатите. Според Шуберт направените в доклада на фондацията и ЦИД предложения, например, разширяване на електронното правителство и реформи в администрация, ще дадат резултати. /БГНЕС.