На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. След Освобождението на България през 1878 г. и след Съединението на княжество България с Източна Румелия официалният статут на нашата страна е "васална на Османската империя". Това спъва развитието на България в много аспекти, включително и на международно равнище. В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване - Решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат. На 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново, княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. Един символичен акт, символизиращ продължението на Второто българско царство. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на България за независима страна е голям успех и признание за българската дипломация. България се превръща от васално княжество в царство България, а князът вече се титулува цар. БГНЕС