Очевидно е, че българите са с индоевропейски произход и само сляп човек не може да види това нещо. Това каза доц. Александър Илиев, инициатор на идеята за многоетапната експедиция "БЪЛГАРИТЕ – ПРАРОДИНА", предаде репортер на БГНЕС.

Преди повече от година, след мащабно изследване, екип от учени на БАН също установи, че генетично произходът ни е индоевропейски и така се опитаха да опровергаят лансираната теория, че българите са от тюркски произход.

Експедицията в търсене на прародината на българите е пилотна и се е провела в период на четири години 2008 - 2012 г. Участниците в нея направиха отчет за работата си на територията на Афганистан, Таджикистан, Узбекистан, Крим, Иран, с акцент на Ислямска република Пакистан и на Република Татарстан (в състава на Руската федерация) от лятото на 2012 г.

Доц. Александър Илиев обясни, че Азия е прародината на всички етноси в Европа и най-сериозното предположение за произхода било точно в източната част на персийския етнически и културен ареал и те насочват именно там своето усилие. "Мястото, от където идват българите, най-вероятно е място, което етнически и културно, включително и политически, е свързано с днешен Иран", каза той.

Петко Колев, председател на общобългарска фондация "ТАНГРА ТанНакРа", обясни какво е определило параметрите на експедицията. Той каза, че и наши, и чужди учени подчертават, че вярната посока за търсене е индоевропейката, в частност източно индоиранската културна общност.

"В хуманитаристиката наученият процес върви с натрупване на факти, на обстоятелства, на преосмисляне. Има един консерватизъм и хора, които 50 години са поддържали една научна теза и към днешна дата неофициално пред нас припознават неща, но официално все още не. Онова, което правим и са нужни 1, 2, 3 поколения, които да натрупат критичен материал от знания и критичен материал от авторитети, които да застанат зад определена позиция и тя да бъде преобладаваща в обществото", каза Колев.

Индоевропейският произход на българите според доц. Илиев не може да бъде доказан дори в рамките на нашия живот. "Според мен трябва някакво невероятно свидетелство, което да покаже, че е точно така", каза той. Именно за да се намери най-вероятният произход на българите тези учени са предприели тази експедицията.

"За мен като антрополог е 100% сигурно, че произходът на българите е индоевропейски, защото нашият ген, нашите мускули, кости, структурите ни е индоевропейска, индоиранска. Освен това начинът на погребване, цялата цивилизация на България е построена именно на тези принципи. Човек трябва да е наистина с много затворени очи и да робува на много ефектни теории, за да не види това", каза доц. Александър Илиев. Той обясни още, че науката изключва категоричността, теорията и временните изводи до момента, а до май ще бъде публикуван и полевият дневник, тя ще продължи и ще търси още доказателства за произхода на българите.

Въпреки това той е категоричен, че всеки народ "очевидно, очевадно" е с индоевропейски корен. Според него множеството от българските учени подкрепят тази теория, защото тя е лесно доказуема, а другата много лесно може да се обори. А теорията на тюркския произход на страната ни е изградена във време когато се знае много малко за Азия. Според него пробив вече има и е въпрос на време да се стигне до т.нар. златна жила, която необратимо да насочи вниманието на цялата научна общественост в тази посока.

Проф. Пламен Павлов, участник в експедицията, също подчерта, че индоевропейското потекло на българския народ е несъмнено. Той е бил на Кримския полуостров през септември 2009 г. и основният резултат от този етап на тяхната експедиция е свързан с подценяваното и дори често неизвестно в България значимо българско наследство на кримския полуостров и в Приазовието. Днес са регистрирани над 300 прабългарски обекти само в Крим, а броят им е още по-значителен, се посочва в неговия отчет.

Доц. Димитър Димитров, който е бил в Северен Пакистан през септември миналата година, също казва в своя отчет, че Средна Азия е вероятната родина на древните българи. Проучването на тези ареали, археологическите и културни паметници, изворите и народностните групи - реликти трябва да се превърне в задача на българската наука. Българското присъствие в тези райони има смисъл в много отношения, като не на последно място стои търсенето на исторически корени. /БГНЕС