Чехите гласуват днес, за да изберат първия си президент чрез пряко гласуване. Изборите могат да доведат начело на държавата проевропейски политик след десетилетието на евроскептика Вацлав Клаус.

Около 8,4 милиона избиратели на държавата-членка на ЕС от 2004 г., ръководена от дясноцентристко правителство на малцинството, имат право на глас на фона на общото мрачно настроение заради рецесията и безработица от 9,4%. Избирателните урни за първия тур ще затворят врати утре в 13 ч по Гринуич. Вторият тур ще се състои на 25 и 26 януари, ако никой от кандидатите не спечели утре абсолютно мнозинство. Милош Земан, премиер от левицата в периода 1998-2002 г., и центристът Ян Фишер, който оглавяваше временно правителство от 2009 до 2010 г., са фаворити на изборите.

68-годишният Земан, бивш лидер на Социалдемократическата партия и ветеран в местната политика, известен с острия си език, водеше в последните социологически изследвания. Той се определя като еврофедералист и привърженик на "засилването на структурите на ЕС, включващо обща икономическа политика". Неговият опонент Ян Фишер подчертава от своя страна, че "ЕС съвсем не е мъртъв проект". Той настоява за "гъвкава интеграция", основана на система на общи ценности, включваща свободата на придвижване, на търговия и на изразяване.

Двамата основни претенденти за президентския пост бяха многократно критикувани за членуването им в комунистическата партия преди падането на тоталитарния режим през 1989 г. Седем други кандидати също се стремят към президентския пост. Сред тях е композиторът и художник Владимир Франц, чието лице и тяло е покрито от татуировки, заместник-председателят на Социалдемократическата партия Иржи Денцбиер, външният министър Карел Шварценберг от дясната партия ТОП 09 и заместник-председателят на друга дясна партия ODS Премил Сободка.

Новият президент ще бъде третият от обявяването на независимостта на Чехия през 1993 г. след бившия дисидент и инициатор на кадифената революция от 1989 г. Вацлав Хавел, починал през 2011 г., и Вацлав Клаус, чийто втори и последен петгодишен мандат изтича на 7 март. И двамата бяха избрани от парламента чрез критикувана процедура заради сложността й. Депутатите решиха през февруари 2012 г. държавният глава вече да се избира чрез пряко гласуване, което да изключи всякакви подозрения за корупция.

Макар да не разполага с толкова широки правомощия като в САЩ и Франция, президентът на Чехия назначава и отстранява премиера и другите членове на правителството, утвърждава приетите от парламента закони и има право на вето, което парламентът може да отхвърли като прегласува законопроекта. /АФП