Преговорите между европейските лидери относно бъдещия бюджет на ЕС изглеждат трудни през нощта в четвъртък срещу петък. Едните са водени от Великобритания, които искат все по-строги съкращения на разходите. Други се застъпват за по-амбициозна рамка на бюджета като Франция и Италия.

Срещата на върха на държавни и правителствени ръководители започна официално около 21:45 часа българско време – с шест часа закъснение. Но през целия ден вървяха подготвителни срещи.

При откриването на срещата президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой призова 27-те лидери на Съюза към дух на "компромис". "Ако всички ние покажем чувство за компромис, съгласието за бюджета "е в рамките на нашите възможности", каза той. "Но още не сме там", призна Ромпой.

01:45 часа българско време. Все още няма компромис и европейските лидери се съгласиха на почивка от около час, за да мислят.

Ромпой е искал да разбере предварително дали лидерите са съгласни по принцип с неговите предложения: бюджет от 973 милиарда евро спрямо по-големия с 5% бюджет от 1,04 трилиона евро, предложен от Европейската комисия. Великобритания оглави призивите за дори по-драстични ограничения до бюджет под 900 милиарда евро с аргумента, че ЕС не може да очаква увеличение на разходите в момент, когато националните правителства са затегнали коланите.

Лидерите на ЕС заявиха, че срещите в четвъртък и петък вероятно отново ще се окажат много трудни, но аналитиците очакват споразумение, предупреждавайки, че ново забавяне може да нанесе сериозен удар на доверието.

Франс прес публикува основни факти и данни зад плановете за разходи.

Седемгодишният бюджет, известен като Многогодишната финансова рамка /МФР/ поставя приоритетите в харченето за периода, след като лидерите на съюза договорят националните вноски и тавани за всяка от петте големи категории разходи.

Растеж

Европейската комисия планира да отпусне 339 милиарда евро за кохезионните фондове, които помагат на новите държави-членки да инвестират в социална и икономическа инфраструктура, необходима за наваксване на изоставането им от европейските им партньори. Други 164 милиона евро отиват за стимулиране на икономическия растеж и създаването на работни места. Комбинирано тези средства възлизат на около 48% от бюджета.

Подкрепа на земеделието и околната среда

Второто голямо разходно перо в бюджета възлиза на около 390 милиарда евро, от които 290 милиарда евро отиват за Общата селскостопанска политика, подкрепяща фермерите. Тя се отнася за развитието на селските райони, риболова и опазването на околната среда.

Глобалната роля на ЕС

Около 72 милиарда евро се заделят за хуманитарна помощ, защита на човешките права, развитие и политиките за регионално добросъседство.

Администрация

Над 63 милиарда евро покриват административните разходи на ЕС.

Доходите за финансиране на седемгодишния бюджет идват от три основни източника:

- Вноските на всяка от 27-те държави-членки въз основа на техния Брутен национален доход /БНД/. Това е най-големият източник, възлизащ на 68 на сто от доходите.

- Мита върху вносни стоки извън ЕС и данък "захар", които възлизат на 12,9% от доходите. Правителствата на държавите-членки на съюза запазват 25% от събраните пари за покриването на разходите по събирането на митата.

- Данъци въз основа на ДДС от всяка държава-членка, възлизащи на максимум 50% от техния БНД. Това дава 11,4% от общите доходи.

Пари, останали от предишни години, и глоби за нарушаване на правилата и регулациите на ЕС съставляват останалата част от ресурсите на съюза. Бюджетът възлиза на 0,64 евро на ден за всеки от 500-те милиона граждани на ЕС. Водят се разговори за общ данък на ЕС, но за момента той не е одобрен. Предложенията за увеличаване на собствените ресурси на съюза не са насочени към увеличаване на бюджета, а към намаляване на вноските на държавите-членки.

Предвид кризата и заради икономиите, наложени в много държави-членки, сумите, предложени през ноември от Ван Ромпой вече бяха значителни снижени надолу спрямо изискванията на Европейската комисия: 973 милиарда евро в ангажименти и 943 млрд. за плащания. Това предложение беше отхвърлено от Великобритания, Германия, скандинавските страни и Холандия.

При пристигането си в Брюксел британският премиер Дейвид Камерън даде тон, твърдейки, че бюджетът трябва да бъде намален още. "Ако случаят не е такъв, няма да има споразумение", бе предупредил той.

От своя страна френският президент Франсоа Оланд предупреди, че ще откаже компромис, ако бъде "забравено селското стопанство и игнориран растежа".

Чешкият премиер Петър Нечас без заобикалки каза, че готов да наложи вето на предложението ако е "неприемливо" за развитието на страната му.

За да се постигне значително намаляване на бюджета, без да се ампутира селскостопанска политика, препоръчван от Франция и Кохезионния фонд за най-бедните региони на ЕС, по-голямата част от съкращенията ще бъдат направени в исканата сума за инфраструктура. Тя трябва да бъде разделена на две и от 40 милиарда да остане по-малко от 20 милиарда евро за следващите седем години.

"Ние ще трябва да направим избор", коментират преговарящите от Европейската комисия. Бюджетът за инфраструктура носи бъдеща трудова заетост в секторите на телекомуникациите, интернет и възобновяемите енергийни източници.

Орязвания трябва да бъдат направени и във финансирането и управлението на външните дейности. Също ще бъдат засегнати и фондът за развитие и солидарните фондове, намалени от 7 до 4,5 милиарда евро, ако се приеме намаляване на бюджета.

Във всички случаи, за периода 2014-2020 г. бюджетът, силно засегнат от строги икономии, ще бъде значително по-малък в сравнение с предходния период /2007-2013г./, когато надвишаваше 1 трилион евро.

Рискът от още един провал, след този през ноември, още не е изключен.

Европейският парламент /ЕП/ каза "не" на всяко допълнително орязване и заплаши да отхвърли споразумение на такава основа. "Колкото повече се отдалечавате от предложението на ЕК, толкова по-вероятно е вашите решения да се сблъскат с отказа на Европейския парламент", предупреди председателят на ЕП Мартин Шулц. /БГНЕС