От 13 март България за трети път в демократичната си история ще бъде управлявана от служебно правителство.

В изказването си държавният глава декларира: Служебното правителство ще работи за доверие в институциите, за повече прозрачност и граждански контрол. Служебното правителство бъде гарант за свободни и демократични избори. Ще бъде създаден граждански борд за честни избори към министър-председателя, заяви държавният глава. Служебното правителство ще служи на хората, а не на партийни елити. То ще подготви изборите, но няма да участва в тях, ще прави в политики, но няма да политизира. Служебното правителство ще насочи усилия към прозрачност и ефективност на регулаторните органи за ограничаване на вредното въздействие на монополните структури.

Президентът заяви, че никой от служебните министри не е бил агент на Държавна сигурност.

Марин Райков ще е министър-председател и министър на външните работи.

Екатерина Захариева ще е вицепремиер и министър на регионалното развитие.

Деяна Костадинова е вицепремиер и министър на труда и социалната политика.

Илияна Цанова е вицепремиер по управление на средствата от Европейския съюз.

Асен Василев е министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Драгомир Йорданов е министър на правосъдието.

Проф. Иван Станков е министър на земеделието и храните.

Калин Христов е министър на финансите.

Кристиан Кръстев е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Проф. Николай Милошев е министър на образованието, младежта и науката.

Проф. Николай Петров е министър на здравеопазването.

Петя Първанова е министър на вътрешните работи.

Петър Стойчев е министър на физическото възпитание и спорта.

Роман Василев е министър за развитие на електронното правителство.

Тодор Тагарев е министър на отбраната.

Владимир Пенев е министър на културата.

Юлиан Попов е министър на околната среда и водите.

Служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев, разполага с пълния обем от правомощия, които Конституцията и законите предвиждат за Министерски съвет, излъчен от Народно събрание, но с ограничения в неговите правомощия, които произтичат от невъзможността на този кабинет да предприема действия, за които е необходим акт на парламента.

Служебното правителство не може да променя Закона за държавния бюджет на Република България, както и данъчната политика. Ако не е налице предварително съгласие, дадено от настоящото Народното събрание, служебното правителство не може да взема държавни заеми.

Служебният кабинет не може да изпраща български въоръжени сили извън страната или да разрешава пребиваването на чужди на българска територия, тъй като това е от компетентността на Народното събрание. Правителството, назначено от държавния глава, не може да сключва също така международни договори или да денонсира сключени договори, за които чл. 85 от Конституцията изисква ратификация. /БГНЕС