Промени в три закона, свързани с висшето образование и науката, ще бъдат предложени на следващия парламент.

Това обсъдиха в Русенския университет ректорите на близо 50 ВУЗ-а от страната заедно с ръководството на БАН и Селскостопанската академия в присъствието на министъра на образованието проф. Николай Милошев, предаде кореспондентът на БГНЕС в Русе. До месец и половина работни групи от представители на университетите и научните среди трябва окончателно да оформят предложенията, които да бъдат готови за обсъждане от депутатите.

Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров представи визията за подготвяния Закон за иновациите, който е свързан с развитието на интелигентната икономика по програмата България 2020. Законът трябва да помогне както на хората, които създават патенти, така и на тези, които ще ги реализират и ще произвеждат по тях. Важен проблем е поддържането на патентите в чужбина, защото само защита на патента у нас няма да позволи на стоката да излезе на международния пазар. Според акад. Воденичаров в бъдещия съвет по иновациите трябва да влязат представители и на учените, и на бизнеса. "Големият проблем, който в момента стои, е връзката между разработката и човекът, който ще реализира тази разработка. Нека те да се съберат в съвета и да намерят най-добрите начини да се роди нещо хубаво", заяви акад. Воденичаров.

Проф. Боян Биолчев, председател на Националната агенция по акредитация, коментира, че най-важната задача по отношение на Закона за висшето образование е той да очертае стратегията. Той е категоричен, че трябва да се промени формирането на бюджета на университетите на брой студенти. "Студентът върви с парите си, може да звучи образно, обаче не означава абсолютно нищо освен уравниловка и липса на гаранция за качество. Законът трябва да предвижда оценка на научния потенциал, на постигнатите публикации на отделните учени, да обвърже науката с образованието. Разделянето им, което прави законът с пари на студент, означава, че науката може да е всякаква", заяви той. Проф. Биолчев коментира и Закона за степените и званията, защото за 2 години имаме 800 професора и 657 доцента, като има катедри, в които няма нито един асистент, а само доценти или професори.

Тази тема дискутира и председателят на Съюза на учените в България акад. Дамян Дамянов, който представи предложенията за промени в Закона за развитие на академичния състав. По думите му в момента броят на професорите се увеличава изключително форсирано - докато предишните години са израствали по 200 професори, сега са 450 и темпото се ускорява. Предлага се да се въведе контролен механизъм на процедурите, както и промяна на правилниците. Отделно се повдига и темата за липсата на приоритетно хабилитиране на младите учени. /БГНЕС