Ще има промяна в методиката за интензивните грижи, работна група се занимава с т. нар. Наредба 40 и там са заложени изисквания - всяка болница, за да може да открие отделение за интензивно лечение трябва да отговаря на определени норми.

Това заяви министърът на здравеопазването проф. Николай Петров пред медиите след участието му в кръгла маса по повод европейския Ден на пациента, предаде репортер на БГНЕС. И които от болниците покрият тези изисквания, ще имат възможност да сключат договор със Здравната каса и да осъществяват процедурите, допълни той. Като в началото каза, че у нас не винаги сме точни при интензивните грижи.

Когато говорим за пациентите трябва да знаем, че в края на краищата всички сме пациенти и сега, и в перспектива всички трябва да получаваме адекватна медицинска помощ, добави здравният министър. Той е участник днес, на европейския Ден на пациента, в кръгла маса във ВМА, където ръководители в здравеопазването, лекари и пациенти, представители на БЛС, БЧК и др. дискутират по изготвения меморандум по приоритети в бранша в интерес на пациентите за 2013 г. и следващите пет години.

Пожелавам ви на този ден да бъдем здрави и конструктивни, защото една система не може да бъде променена от един човек, а от всички, които имаме ангажимент и отговорност към здравеопазването, продължи проф. Петров. Докато съм на този пост няма да има решения взети "на тъмно"- примерно, за скъпоструващи медикаменти, за лечение в чужбина и др., обеща министърът.

В меморандума се настоява за приемане на нова, адекватна Национална здравна стратегия и тази година да се приеме план за действие, да се повиши финансирането от републиканския бюджет като се отделят 6% от БВП за здравеопазване до 2018 г., да се разработи система за контрол и качество на медицинската дейност като се намали броя на контролиращите органи и се оптимизира административно-наказателната отговорност. В меморандума се посочва също необходимостта от републиканския бюджет да се осигурят в НЗОК до 8% от минималната работна заплата за категориите лица без трудови възнаграждения, да се изясни как да се намали броя на здравно неосигурените лица, които сега са 1 200 000 души.

Те изразяват очакване в НС да бъде внесен Закон за правата на пациентите с механизъм за обезщетение на увредени пациенти и застраховане за професионална отговорност на лекарите. В документа се говори за електронно здравеопазване и създаване на Обществен съвет към министъра за създаване на единна национална здравно-информационна система. Изрично е посочено в меморандума бюджетите на лечебните заведения да не ограничават достъпа на пациентите до високоспециализирана помощ и да не се пречи на болницата да приема избралите я пациенти. В меморандума е залегнала целта и за постепенно намаляване на ДДС за лекарствата, реимбурсирани 100% с публични средства.

Целта ни днес бе да се обсъдят около 20 теми и да се приеме меморандум, в работен вариант, който ще бъде допълнен и връчен на министъра на здравеопазването и на МС, каза адвокат Пламен Таушанов, председател на Българска асоциация за закрила на пациентите, организатор на днешния форум. На въпрос за близо 30% увеличение на цените на лекарствата и какъв е пътя те да спаднат до приемливи за хората стойности той отбеляза, че има идеи в тази посока. Голяма част от здравно неосигурените имат довод: защо да ги плащам след като и без това си плащам на ръка за здравна грижа - това трябва да се промени, смята той.

Цифрата на неосигурените лица наистина е огромна, дори напоследък стана мода да не се плащат тези осигуровки, ще е нужен парламент и законодателството трябва да реши този въпрос, потвърди проблема и здравният министър. Поскъпването на лекарствата за свободна продажба в аптеките е информация, която не е официална, но нас основно ни интересува това, което се реимбурсира от касата, е мнението на проф. Петров. Ние нямаме амбицията силово да регулираме цените на лекарствата, имахме срещи с търговци, дистрибутори, пациенти и лекари - това трябва да е колективно решение, смята той.

Средствата в здравеопазването не достигат, надяваме се всичко обсъдено днес да бъде взето предвид и да се доближим до разходите за здраве като част от БВП в развитите европейски страни , заяви Владимир Томов, председател на УС на "Конфедерация Защита на Здравето". /БГНЕС