Проф. д-р Яни Милчаков (роден през 1955 г.) е литературен теоретик и историк, българист, славист и балканист. Преподава в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София и в Шуменския университет «Епископ Константин Преславски». Защитава докторат в Ягелонския университет в Краков (Полша) през 1990 г. Автор е на книгите “Стих и поезия” (1990 г.), “Социология на литературата, език и политика” (2001 г.), „Българска стихотворна култура ХVІІ-ХХ век” (2006 г.), «Социални полета на литературата» (2009 г.), «Паралитературата: социология, текстология, медиатори» (2010 г. , в съавт.) , «Европеистика и европейски ценностни нагласи» (2013 г.), както и на многобройни публикации в България и чужбина. Гостува с лекции в университети в Полша, Литва, Словакия, Германия, Хърватия, Естония. Народен представител от Шумен в 36-ото НС 1991 г.- 1992 г.. През периода 1992-1996 г. е посланик на България в Полша, през 1998-2001 г. - в Словакия и през 2001-2005 г. – в Сърбия и Черна гора. Експерт към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с мисии в Украйна, Сърбия, Таджикистан и Киргизстан. Носител е на държавните отличия Командорски кръст за заслуги към Република Полша, Орден на Белия двоен кръст (Словакия) и Югославска звезда І степен.

- Г-н Милчаков, защо подкрепяте Екатерина Михайлова като водач на шуменската листа на коалиция "Демократи за силна България"-Български демократически форум за предстоящия парламентарен вот?

- Мога да изтъкна доста качества на личността, политика и юриста Екатерина Михайлова. Личното ни познанство сантиментално ме връща, както се казва, „в началото на българската демокрация”. Запознахме се като 36- годишни депутати в 36 –тото Народно събрание. Впечатли ме достойнството й на потомствена гражданка, която естествено и сдържано носи културата и стила на онази някогашна европейска България, трудно оцеляла под диктатурата на правешките каскети и цървули. Изисканият вкус личи и в незабравимите сармички, на които Екатерина е майсторка, но да се върнем към политиката. Това беше 1992 г., времето, в което „сините” сили на промяната олицетворяваха стремежите на българското общество към историческа справедливост, достоен живот, правова държава и европейско бъдеще. Да, знам, че в този момент такива думи звучат приповдигнато.Но ако днес България е част от западната геополитическа сфера, а не я сполетя съдбата на Беларус или Таджикистан, поклон за това дължим на милионите безименни българи от „сините“ митинги – и на онези лидери, които им посочиха целта и пътя. Оттогава Екатерина Михайлова изгради авторитет на професионален политик и уважаван в академичните среди юрист. И ако днес си зададем въпроса: колко български политици от това време останаха верни на идеите си, колко от тях продължават строго и неумолимо да държат на морала в политиката, колко не опетниха имената си с никакви малодушни компромиси, с конюнктурни зиг-заги, с кариерни ламтежи и корупционни падения - честният отговор неизбежно би посочил Екатерина Михайлова като един от тези, за съжаление, малко на брой български политици. Дясното и консервативното за нея са не само политическа идеология и ценностни категории, а личностно верую и принципи, от които тя, с присъщата си твърдост и дисциплинираност, никога не е отстъпвала. Иначе е толерантна личност, която без надменност и агресия може да води спокоен диалог с привърженици на всякакви възгледи.

- Как ще коментирате сегашната политическа ситуация у нас?

- Изборите са моя стара страст и експертна сфера, но аз искам първо да погледнем отвъд злободневието на предизборната ситуация, тлеещият гняв и пепелта от телата на отчаяни хора на площадите. А този поглед лесно ще констатира тревожни системни тенденции. За тях отдавна сигнализират и сериозни международни организации като ОССЕ, „Фрийдъм Хаус”, „Репортери без граници”. Днес демокрацията и правовата държава в България очевидно са пред тежко изпитание - айсберг, чийто сценичен връх са перманентните (а и някак загадъчно контролирани като „тайминг”!) скандали с досиета, министерски и депутатски рушвети, незаконни подслушвания и внушавано от масмедиите усещане за вездесъщност на лица с „артистични псевдоними” от рода на Питона, Макарона, Кротона, Биберона и пр., за криминализация на политическия живот и морална корупция на елитите. Това не са прояви на обичайната нестабилност на всяка демокрация - знаем, че демокрацията е принципно най-нестабилната и ранимата система на сложен обществен консенсус, някакви кризи и конфликти в нея са почти всекидневие, непоклатими във фасадната си „глухоняма” стабилност са само тоталитарните режими и тираниите. Това е заплаха за обратимост на самата демокрация, защото помръква обществената вяра в нея, защото една политическа система боледува или дори умира, когато критично намалее броят на хората, готови да я защитават всекидневно и безкористно, без оглед на собствения си интерес- а сякаш подобна тенденция наблюдаваме сега у нас. Това означава, че днес, когато членството ни в ЕС и НАТО е вече факт с история, основното деление противопоставя партии, които изповядват простите принципи на евроатлантическата цивилизация ( например, „всяко насилие над свободния пазар води до негативни резултати”, „всяко нарушаване на частния човешки свят е престъпление”, „никой не може да бъде третиран като престъпник до произнасянето на съда”, „няма европейска система за стратегическа сигурност без трансатлантическата връзка със САЩ” и т.н., - и партии и движения , които бълнуват за якобински трибунали и гилотини на площадите, за болшевишки национализации, купонно разпределение, за „световни заговори” и т.н.Няма защо да припомняме ролята на подобни масови настроения в трагичния исторически опит с края на германската демокрация през 1933 или абсолютното политическо варваризиране на успешни и проспериращи държави, някога наричани „Швейцария на Близкия изток” –Ливан и „Швейцария на Далечния изток– Камбоджа... впрочем, нас някога не ни ли „швейцаросваха” така ласкателно по същия начин? Ето защо най- важно в предстоящите избори е те да оправдаят надеждите на българите и на цивилизования свят, че ще се проведат по честен, свободен, неманипулиран и прозрачен начин.

- Смятате ли, че коалиция ДСБ-БДФ има достатъчен ресурс, за да изведе страната от кризата, както направи това в края на 90-те години?

- Втората част от въпроса Ви съдържа отговора. Да, доказано е, че има. Дано моралният капитал на 1997 г.-2001 г., здравият разум и общите ценности хвърлят партньорски мостове между политически сили и обществени движения в името на оздравяването на обществената атмосфера и ефективното управление в интерес на хората. Българската десница –наблягам- автентичната българска гражданска десница!- беше двигателят на всички тежки български реформи. Дясното плати много тежка цена, но отнесе моралната стратегическа победа – ясно доказателство, че не говоря празни приказки, е не само евроатлантическото „покръстване” на сума ти леви лидери, но и доста разпространеният политически апетит да се присвоява успешното наследство на синьото управление след глада и червената катастрофа, или пък, по известната басня за лисицата и „киселото грозде” - да се омаловажава и отрича това наследство. Все пак съм оптимист и смятам, че българската памет не е толкова къса.

Пресцентър на коалиция ДСБ-БДФ
Купуването и продаването на гласове е престъпление