Преди време написах, че четящият човек е красив. Защото извършва една невидима работа по вкуса, а човекът с вкус по-трудно става подлец. По тази причина протестиращият човек също е красив. Свързани са по особен начин. Четящият протестиращ винаги си личи и прави протеста по-светъл и смислен. Буквално и метафорично това е

Протестът на децата

Децата и внуците на онези, които излязоха през февруари за сметките. Но юни не е февруари. Децата от юни искат много повече. И не става дума за пари и сметки. Тогавашният политически елит много бързо реагира през февруари. Когато става дума за пари, той знае как да реагира. Малко обещания, малко държавен резерв и врагът в чуждите електроразпределители...

Сега става дума за друго. И объркването е тотално. Не искаме задкулисието да ни управлява, казват протестиращите. А елитът не разбира, защото задкулисието за тях е хранителна среда, те не познават другото. И не могат да разберат какво точно се иска. За тях

професионалната политика е единствено това – задкулисие

Даже се обиждат, че не разбират. Този път ги няма старите политолози, които услужливо да дадат обяснение. Тези, които през февруари директно от телевизора слагаха думи в устата на битово протестиращите за тока и цените. Хората, които не можеха да си платят тока, бедните и унизените, трябваше да повтарят абрикадабри като "исландски модел" или "ирландски модел", национализация и пр.

Тези, които сега са на улицата всяка вечер от 18:30, имат работа. Плащат си сметките за тока и парното. Те са всякакви – родители, преподаватели, журналисти, писатели, велосипедисти, театрали, инженери, студенти, читатели... Те не са професионални революционери или част от агитката. За да ги изкараш на улицата, трябва жестоко да си ги обидил.

Удивително е, че и към този момент

Станишев, Орешарски, Местан продължават да не разбират защо са изкарали тези хора на улицата

Тяхното обяснение на ситуацията продължава да е налудно. "Подценихме публичния образ, който се е изградил за Пеевски", казва премиера. Подценихме обществената съпротива, са думите на Станишев. Отделете една минута върху тези реплики и ще видите тяхното плитко дъно. Това трябва да е публичното извинение на управляващите. Знакът, че са разбрали. Но то е само езикът на задкулисието и сметката. Проблемът не е в кандидата, казват тези реплики, който е качествен и със "здрава ръка". Проблемът е, че кандидатът е нещо като оклеветен, създал се е неверен лош образ. И че не си направихме сметка за съпротивата, очаквахме малко мрънкане и стотина човека пред парламента, а то пък взе, че стана друго.

Пак преди време писах, че ако финансистите четяха книги, кризите ни щяха да са различни. Най-малкото те, финансистите, можеха да развият някаква чувствителност. Чувствителността и книгите обаче не е са в тяхното портфолио. Нито Дянков преди, нито Орешарски сега разбраха, че финансовата криза, която те обслужват, е само айсбергът на една по-дълбока невидима криза, много по-лична.

Криза на смисъла, дефицит на бъдеще

Цифрите не решават всички проблеми. Дянков също беше експерт. Опериран от чувствителност. Това, което наблюдаваме, е и провалът на експертите, не само у нас впрочем.

Да, хубаво е да има експерти, но експертността е винаги след морала. Икономиката е след етиката. Защото експертът без морал е само полезен инструмент в ръцете на всеки, който си го закупи, на всяка олигархия.

Началото на протеста, първите три-четири дни са най-красиви, неочаквани. Тези, които ще искат да го манипулират, още не са готови. Може би

следващите дни на протест ще стават малко по-трудни

Кое е опасното, за което да имаме око.

Да не залитне протестът, провокативно побутнат към националистически лозунги от типа "Турци сте". Това е под нивото на този протест. Освен това след "Таксим", а и отпреди това, подобна реплика не може да е обида. Какво друго. Полунощните сблъсъци по улиците са излишни. Това е часът на други агитки. Протестът е по-голям от централата на "Атака". По-голям и силен от агитките, които ще се включат. Той трябва в движение да развие имунитет към подобни чужди тела и да ги изключва на мига.

Дано този протест има силите да се съхрани такъв, какъвто започна. С родителите, които носят децата на рамене си, със спокойния гняв, с усмивките. С предчувствието за общност най-сетне.

Защото протестиращият човек наистина е красив. И смислен.

Георги Господинов

в. Дневник