Благодарение на Великден видяхме изпълнението "Лет ит би" на "Бийтълс", така вероятно ще възкликне поколението на 60-годишните, които са израснали в "меката фаза" на тоталитаризма (някъде от средата на 70-те години).

В тази фаза тоталитаризмът вече оставяше отворени вратите на храмовете и се намираха хора, които отиваха там именно заради Великден. Те не бяха много, но въпреки това пропагандата бе измислила ходове, за да не се пълнят храмовете. И в една Великденска нощ (в края на 70-те или началото на 80-те) пусна запис на "Лет ит бе" - съответно млада България пощуря. Нищо че "Бийтълс" отдавна не съществуваха (а дали не беше и след убийството на Джон Ленън през 1980 г.?...) Естествено, че повече от нас бяха чували песента най-вече от плочи или ролки, донесени от пътуващите им на Запад родители, близки или приятели. Но друго си бе да видиш едва ли не на живо идолите на онова време, при това с бради, при това на запис в студиото им. Не изправени на сцената, а съвсем непринудено седнали по столове с явно характерните им маниери, които дотогава си бяха загадка за нас. А искахме да видим и тези маниери, за да почувстваме още по-близко тези люде, които ни бяха станали любимци чисто по-човешки, а някои от нас направо си ги боготворяха. Беше истинско откровение да видиш как Джордж Харисън изпълнява солото, да видиш мимиките на Пол Макартни, докато пееше и свиреше зад пияното, или пък смиреното държане на бунтаря Джон Ленън.

Да, във Великденската нощ пропагандата пускаше западна музика и филми, за да си стоим по домовете и да доизяждаме боядисаните яйца и купените козунаци. Привидно Великден и поп музика някак не се връзват, все едно да посадиш дъб, а до него – храстче. Ама не е съвсем така. На Великден възкръсвахме да видим нещо не просто ново и различно, а нещо, което ни липсваше, което желаехме, което в крайна сметки ни и обогатяваше. И някак без да иска, "меката" тоталитарна пропаганда запълваше с някакво съдържание смисъла на този изконен празник. /БГНЕС

--------------------

Юри Михалков е журналист международник, работи в Агенция БГНЕС. Работил е във вестниците "Кооперативно село", "Земя", "Стандарт", "Сега".