В редактирания вариант на предизвикалата миникриза във властта "Визия: "България в НАТО и в Европейската отбрана – 2020" заплахата от страна на Русия е загатната, но не посочена директно, показва публикуваната нова версия на документа. Той беше приет с консенсус от Съвета по сигурност към МС. На базата на документа и решенията на срещата на върха на НАТО през септември, кабинетът ще приеме Национална програма: България в НАТО и в Европейската отбрана 2020".

Според визията България се оказва в една от зоните с най-голяма концентрация на рискове и заплахи в Евроатлантическата общност, като тенденциите за тяхното развитие са негативни в средносрочен, а в редица случаи и в дългосрочен аспект. "Незаконното анексиране на Крим от Русия и конфликтът в Източна Украйна се превърнаха в най-сериозната заплаха за мира и сигурността в Европа след Втората световна война. Те доведоха до сериозна промяна в съотношението на силите в Черноморския регион. Това негативно развитие има непосредствено отношение към сигурността на България", се казва още в документа.

От тази част е отпаднал абзацът, според които кризата в Украйна е продукт на дългосрочната амбиция на Русия да възстанови влиянието си в бившето съветско пространство. Липсва и текстът, който казваше, че отчитайки характера на държавно устройство на Руската федерация, развитие на кризата представлява сериозна заплаха за сигурността на България.

Очаквано, е паднал и абзацът, според който "активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля".

Хибридната война остана като заплаха
"Хибридната война", съчетаваща прилагане на конвенционални методи с похвати от партизанска война, прикрито подпомагане на сепаратистки групировки, кибератаки и пропаганда, икономически натиск и действия, остава като потенциална заплаха, но не е конкретизирано от кого може да се използва тя.

При редакцията е заличен и текстът, според който "изострянето на отношенията между Москва, от една страна и Киев, ЕС, САЩ и НАТО, от друга, поставя на огромно изпитание икономическата и енергийната сигурност на страната ни, което допълнително влошава отбранителните ни способности".

Вместо това е посочено, че влизането в спирала от санкции се отразява пряко на икономическите интереси на страната ни. "Същевременно България е изключително зависима от един доставчик на енергийни ресурси. В този смисъл е ключова необходимостта от диверсификация на енергийните източници за България и засилено сътрудничество в ЕС за намаляване на негативните икономически последици от кризата на изток от нас", се казва в новата "Визия 2020".

Останалите рискове са приети без забележки
Формулировките за заплахите за националната сигурност от югоизток и юг остават без промяна, като се посочват динамично протичащите кризисни процеси в Близкия Изток и Северна Африка. Споменават се още конфликтът в Сирия, рисковете от гражданска война в Ирак, въоръжената конфронтация между Израел и "Хамас", обстановката в Ливан, Либия, Египет и Алжир.

От запад съществуващите потенциални рискове са свързани със страните от Западните Балкани и забавянето на тяхната интеграция в НАТО и ЕС, неспазването на принципите и ценностите на либералната демокрация и загуба на ясна евро-атлантическа посока. "В региона продължават да се генерират рискове за стабилността, включително за България, произтичащи предимно от етническа и религиозна нетърпимост и от дълбоко вкоренените "националистически идеологии", се казва във Визия 2020.

В документа се посочва също, че съществува реална опасност лица от криминалния контингент или членове на терористични организации да се възползват от регионалната нестабилност и миграционните потоци и да достигнат на територията на страната ни.

Предложената промяна на финансирането на отбраната остава
Почти без промяна е частта, в която се говори за това, че новите стратегически предизвикателства изискват не само повече ресурси, но и реорганизация на начина, по който те се използват. Остава констатацията, че към момента България не разполага с необходимия военен ресурс, който да изпълни ефикасно ролята на гарант на сигурността, особено в бързо променящите се предизвикателства на съвременната стратегическа среда.

Настоящето ръководство на министертво на отбраната смята, че за да се промени това, трябва още през 2015 г. разходите за отбрана ще достигнат приетите от НС 1,5% от БВП, като след това те ще се увеличават всяка година с 0,1% от БВП,така че през 2020 г. да достигнат 2,0% от БВП.

В същото време е нужно да се промени и структурата на разходите, като вместо 4-5% от сумата да се дава за капиталови разходи (тук влиза и превъоръжаването), за тях да се заделят до 15-20% от общия бюджет за отбрана. Това би гарантирало възможността за постоянно технологично осъвременяване на способностите на българските въоръжени сили.

Звеното за съвместни проекти с НАТО изчезна от документа
Визия 2020 обаче вече не предвижда създаването на специално звено за управление на проекти с НАТО, ЕС, регионални и двустранни програми, което да отговаря за събирането на информация за различни съюзнически инициативи. То трябваше да подпомага подготовката на документите и управлението на договорените по тази линия проекти. Вместо това се посочва, че трябва да се "търси максимална степен на реализация на проекти чрез агенции на НАТО и чрез използване на съществуващи решения с общо финансиране в НАТО".

Сред спешните мерки за преворъжаване, документът посочва закупуването на многофункционален тактически изтребител, модернизацията на съществуващите фрегати тип Е-71 и подмяната на тяхното въоръжение, и придобиването на нова бойна бронирана машина.

Документът предвижва също обвързване и стриктно съответствие на подготовката, тренировките и ученията с нормите в НАТО. "За целта е необходимо възможно най-голям брой учения да бъдат в рамките на НАТО, а всеки български военнослужещ да покрива напълно нормативите за полева подготовка, летателни часове или дни на море. Всяко отклонение от тази политика неизбежно води до деморализация на армията, неспособност да изпълнява функцията си и вредни, често необратими последици за българската икономика и външна политика", се казва в документа.

dnevnik.bg