Всяка година иде тоя празник. Със светлината на майското утро, с волния звън на птичите песни, с пъстротата и дъха на пролетните цветя. Клонки люляк, алени лалета, перуника, тъмни божури, много здравец и бръшлян. Може би през май могат да се намерят и други цветя, но аз си спомням тези, които поднасяхме тържествено и ритуално на любимия учител. Защото учител е една протегната ръка, една любов дарена.

Годините минават неусетно. Ние пораснахме, учителите остаряха...Но и днес ще ги познаем по вечния тебеширен ръкав, с повечкото бръчки по челото, но и с неизменната усмивка на лицето, с огънчето пламък в очите.

24 Май! Това е втория ден в годината, когато с любов и благодарност споменаваме нашия учител! Затова - за нощите безсънни, за търпението ти смирено, за обичта ти голяма - поклон, учителю, любим!

Пак е пролет, пак е 24 Май! Нека всички - някогашни и настоящи ученици - цял един народ, да наберем толкова цветя, колкото можем да носим и само с две две думи да ги поднесем на този, за когото са нацъфтели.

Поклон, учителю и Бъди Благословен!

Стефан Белчев

stefan_belchev@abv.bg