На 25 май светът чества международния Ден на хавлията - спомен за живота и творчеството на автора на "Пътеводител на галактическия стопаджия" Дъглас Адамс, един от най-популярните писатели фантасти.

Британецът е роден на 11 март 1952 г. в Кеймбридж и умира от инфаркт през 2001 г. - едва на 49-годишна възраст, в Санта Барбара, щата Калифорния. Първият Ден на хавлиената кърпа е отбелязан две седмици след смъртта му. Почитателите на Адамс днес цял ден носят навсякъде със себе си хавлиена кърпа, показвайки, че са готови за всичко, с което може да ги заплаши Вселената.

Британският вестник "Дейли експрес" отбелязва деня, като публикува няколко любопитни факта за Млечния път:

1. Диаметърът на галактиката Млечен път е най-малко 100 000 светлинни години.

2. Формата на Млечния път наподобява огромна спирала.

3. Пълното завъртане на галактиката около центъра ѝ се осъществява за около 200 млн. години.

4. Според изчисленията броят на звездите в Млечния път варира между 100 млрд. и 400 млрд.

5. Галилео Галилей пръв доказва през 1610 г., че галактиката Млечен път е съставена от множество звезди.

6. Римляните са наричали галактиката "Млечен път", а гърците "Млечен кръг". И двете понятия се отнасят за бледата бяла ивица, която може да се види в нощното небе.

7. Около 1380 г. поетът и писател Джефри Чосър, известен като бащата на английската литература, споменава галактиката Млечен път в своя поема.

8. След около 5 млрд. години Млечният път ще се сблъска с галактиката Андромеда.

9. Шоколадовият десерт "Milky Way" ("Млечен път"), създаден през 1923 г., не е кръстен на галактиката, а на популярен по това време млечен шейк.

Защо хавлията не трябва да се подценява (из "Пътеводител на галактическия стопаджия"):

"Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място, тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш, и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста."

dnevnik.bg