На 25 март по случай Световния ден на театъра - 27 март, две празнични представления ще зарадват изкушените от театралното изкуство, съобщиха от ДКТ „Васил Друмев“.

На камерна сцена от 17.00 ч. за втори път след своята премиера през седмицата спектакълът "Тримата братя и златната дюля" от Кольо Карагеоргиев ще бъде представен пред публика. В ролите зрителите ще видят младите ни надежди от Студията при Драматично-куклен театър "Васил Друмев" Шумен и Сдружение НОВА БЪЛГАРСКА ДРАМА.

В петъчната вечер от 19.00 ч. представление на един от най-харесваните спектакли в афиша на театъра - "Старопланински легенди" по Йордан Йовков отново ще развълнува публиката в салона на театъра.

Всяка година Международния ден на театъра 27 март се отбелязва със специално послание от театрален творец с изключителни заслуги за развитието на световния театър. Тази година посланието е от руския режисьор Анатолий Василиев.

Послание за Световния ден на театъра от режисьора Анатолий Василиев

Необходим ли е театърът?
Хиляди разочаровани професионалисти и милиони уморени от театъра хора си задават този въпрос. За какво ни е?
Във времена, когато сцената е толкова незначителна в сравнение с градските площади и държавните земи, където се разиграват истинските трагедии на реалния живот.
Какво е той за нас?
Позлатени балкони, кадифени кресла, мръсни кулиси, измъчени гласове или обратно – черни кутии, зацапани с мръсотия и кръв и пълни с яростни голи тела.
Какво може да ни каже?
Всичко!
Театърът може да ни каже всичко. Как боговете обитават небесата, и как затворниците тънат в подземията, как страстта може да възвисява, и любовта да унищожава, как от добрия човек никой не се нуждае, и как измамата властва, как хората живеят в домове си, а децата - в бежански лагери, и как се връщат в пустинята, и как се разделят с любимите, театърът може да разкаже за всичко това.
Театър е имало и ще го има завинаги.
И точно сега, в последните петдесет или седемдесет години, той е наистина необходим. Защото от публичните изкуства само театърът предава думите от уста на уста, погледа от очи в очи, движението от ръка към ръка и от тяло на тяло. Театърът не се нуждае от посредник, за да достигне до хората. Той е прозрачна светлина, която не идва нито от юг, нито от север, нито от изток, нито от запад – той е светлината, която лъчи от всички страни на света, разпознаваема за всяко човешко същество било то враждебно или приятелски настроено към него.
Необходим ни е театър в различни форми.
И въпреки това, измежду многото и различни театрални форми, архаичните форми на театър се явяват като най-необходими. Ритуалният театър не бива да бъде противопоставян на театъра на „цивилизованите“ народи. Светската култура се обезличава все повече и така наречената „културна информация“ постепенно заменя и измества простите стойности и възможността за среща с тях.
Днес театърът отворя широко врати. Входът е свободен за всички.
По дяволите всички джаджи и компютри – просто идете на театър, заемете местата в партера и на балконите, вслушайте се в думите, вгледайте се в живите образи! – това е театърът, не го пренебрегвайте, не пропускайте шанса си да участвате в него, увлечени в празния си забързан живот.
Нуждаем се от всеки вид театър.
И само един театър не ни е нужен. Театърът на политическите игри, театърът на политическите машинации, театърът на политиците, театърът на политиката. Театърът, от който нямаме нужда е театърът на ежедневния терор - индивидуален или колективен, театърът на труповете и кръвта по улиците и площадите, в столиците и в провинциите, сблъсъкът между религиите и етносите.

ШУМ.БГ