Френският президент Франсоа Оланд категорично отказа да оттегли проектозакона за спорната трудова реформа, който отприщи седмици на протести. Оланд заяви, че няма да върне назад реформите в интервю, публикувано от в. Sud Ouest снощи.

Трудовата реформа, предложена в опит да се намали високата безработица, улеснява уволняването и наемането на работници. Тя бе приета с указ на правителството, без да мине през парламента заради изгледите да бъде отхвърлена от депутатите. Сега законът трябва да бъде обсъден в Сената и после да бъде върнат за гласуване в долната камара на парламента, пише агенция "Ройтерс".

На въпрос дали ще прокара реформата с президентски указ, Оланд отвърна: "Бих предпочел законът да бъде приет, без да се стигне до това", но уточни, че няма намерение да се отказва от текста.

Френският премиер Манюел Валс отложи второ посещение в чужбина заради нестихващите протести. Той трябваше да бъде в Канада между 15 и 19 юни, но визитата бе преместена за есента, пише агенция "Франс прес", цитирана от БТА.

Предишният подобен случай бе посещението му в Нова Каледония и Австралия, насрочено за март, което се осъществи в началото на май. Миналата седмица Валс беше остро разкритикуван, тъй като се намираше в Израел и палестинските територии по време на ожесточаването на демонстрациите, които продължават вече седмици.

Протести във френските железници започват днес. Очаква се 40% от високоскоростните влакове и две трети от междуградските да пострадат. Засегнати ще бъдат курсовете към Белгия и Холандия, но не и тези под Ламанша.

Ще ги последва градският транспорт в Париж, чиито служители ще бойкотират работните си места в четвъртък. Авиодиспечерите заплашват да се присъединят в петък, а пилотите от профсъюза SNPL са одобрили предложение за дългосрочна стачка, но още не са обявили конкретни дати. Всичко това се случва дни преди началото на европейското първенство по футбол на 10 юни, на което се очакват 2.5 млн. чуждестранни туристи.

Реформата е част от опитите на Оланд да намали безработицата, която е над 10%. Той спечели мандата си с обещание да поправи икономиката, но неуспехът смъкна рейтинга му драстично. Следващите президентски избори във Франция са догодина.

Какви са предложените реформи

35-часовата работна седмица остава в сила, но като средна стойност. Компаниите ще могат да преговарят с местните профсъюзи работното време седмица за седмица, като максимумът часове ще бъде 46, уточнява Би Би Си.

Фирмите ще имат по-голяма свобода да намаляват заплатите.

Улеснява се уволнението на работници, което във Франция е строго регулирано.

Работодателите имат повече свобода да преговарят за отпуските, майчинството и други полагащи се на трудещите се свободни дни.

Какво се случи досега

Миналата седмица към стачките се присъединиха и членовете на профсъюза RTE, работещи в 19 ядрени централи и 4 ТЕЦ. Преди това за 24 часа протестираха и членове на другото голямо работническо обединение - CGT. За ден бяха блокирани петролни терминали в пристанища в страната, както и някои от осемте рафинерии.

За пръв от 2010 г. насам правителството отвори стратегическия резерв от горива, за да контрира блокадите, оставили без гориво хиляди бензиностанции. Страната може да изкара на разпръснатия на 85 места петролен резерв около 3 месеца. Създаден след петролния шок от 1973-1974 година, той е съставен от 44% суров петрол и 56% рафинирани продукти.

След заобикалянето на парламента сблъсъци избухнаха в цяла Франция - в Нант демонстранти и силите за сигурност влязоха в конфликт. В Париж полицията използва гумени куршуми, за да разпръсне протестиращите край парламента. В Гренобъл и Монпелие служителите на реда прибегнаха до сълзотворен газ. Демонстрации имаше и в Лил, Тур и Марсилия. Според в. "Паризиен" двама младежи са били ранени при сблъсъци в Тулуза.

В подкрепа на протестиращите се работници бе създадено протестното движение Nuit Debout (Будни през нощта). Заради нестихващите масови протести управляващите склониха на отстъпки. Уплашено от неспадащата 25-процентова младежка безработица, правителството покани лидерите на студентските съюзи и обеща да отпусне над 400 милиона евро бюджетни разходи под формата на субсидии, данъци и помощи с цел да подпомогне младите хора в намирането на работа.

dnevnik.bg