Нобеловата награда за физика за 2016 г. отива при трима учени - Дейвид Тулес, Ф. Дънкан Халдан и Дж. Майкъл Костерлиц - за техните "теоретични открития в областта на топологичните преходи и състояния на материята".

"Тазгодишните лауреати отвориха вратата към един непознат свят, в който материята може да приема различни състояния. Те използваха напреднали математически методи, за да изучат необичайни състояния на материята – като свръхпроводимост, свръхфлуидност или тънък магнитен филм. Благодарение на техните усилия днес можем да търсим и проучваме екзотични състояния на материята с приложение в материалознанието и електрониката", гласи официалното съобщение на Нобеловия комитет.

Използването на топологични методи е от съществено значение за откритията на учените, отбелязват от Шведската академия. Топологията е клон в математиката, който се занимава с явленията на непрекъснатост, особено тези, които остават непроменени при деформации. Тя изследва начините, по които фигурите се деформират, без да променят основните си елементи.

В началото на 70-те години на миналия век Майкъл Костерлиц и Дейвид Тълес опровергават актуалната тогава теория, че явления като свръхпроводимост и свръхфлуидност не могат да бъдат наблюдавани при тънки слоеве материя. Те показват, че свръхпроводимост може да настъпи при ниски температури и обясняват механизма, който е причината явлението да не се наблюдава при по-високи температури.

През 80-те години Тълес успява да обясни експеримент с много тънки електропроводими слоеве, при които проводимостта е измерена прецизно чрез методите на топологията. По същото време Дънкан Холдейн открива как топологичните концепции могат да се приложат в проучването на свойствата на малките магнитни вериги, присъстващи в някои материи.

"Вече знаем за много топологични състояния, не само при тънките слоеве, но и при обикновените триизмерни материи. През последното десетилетие изследванията в тази област са особено засилени, тъй като надеждата е, че тези екзотични материи могат да намерят приложение в новото поколение свръхпроводници или при бъдещите квантови компютри", отбелязват от Шведската академия на науките.

Тримата лауреати са родени във Великобритания, но в момента преподават в американски университети.

Пред Би Би Си проф. Холдейн споделя: "Много съм изненадан, но и благодарен за наградата. Моите експерименти бяха отдавна, но мащабните изследвания, които се правят днес, са възможни благодарение на зададената от нас база".

Миналата година отличието отиде при канадеца Артър Макдоналд и японеца Такааки Кажита за "откриването на метаморфозите (осцилациите) на неутриното, които доказват, че то има ненулева маса".

Досега Шведската академия на науките е раздала 109 отличия в категорията за физика. Само две жени са получавали наградата - Мария Кюри (1903 г.) и Мария Гьоперт-Майер (1963 г.)

dnevnik.bg