Златен накит във формата на сърце откри екипът на доц. Стойчо Бонев и докторантът Радостина Георгиева.

Накитът, заедно с открити декоративни фризове, бяха показани днес в Археологическия музей, където ще останат и в бъдеще.

Доц. Бонев обясни, че сърцето е открито на около 80 см дълбочина в личната резиденция на Преславските владетели.

„Накитът бил украшение, апликация за дреха. Сърцето е с висока проба злато от над 23 карата и го датираме от средата на 10 век“, каза доц. Бонев. Той изказа предположение, че златното украшение е било част от колекцията с украшения, която е притежавала жената на цар Петър - византийката Мария.

„Сърцето е шедьовър. На него има пет цвята синьо, зелено, вишнаво, бяло, слонова кост. Такива накити са намирани върху сребърна или медна основа,  което смъква стойността. А това очевидно е царски накит. Подобна находка не е намирана от 1978 година, когато е намерено преславското златно съкровище“, каза доц. Бонев.

Ученът допълни, че техниката, по която е направено сърцето е известна като клетъчен емайл. При нея се разтопяват силициеви смеси, след което се изливат върху златна или сребърна основа, след това с тънки телове се образуват касети, които се запълват с разноцветна стъклена маса.

Доц. Бонев допълни, че намереното сърце е византийско производство и подобни творения са правени в императорските ателиета. 

Декоративните скулптури, които също са открити в резиденцията, са от варовик. На тях са изрисувани фигури палмети, повлеци, розети, кръст, кима от о. Лесбос - което представлява островърхо листо.

„Това са великолепни образци на декоративната скулптура, които са украсявали интериора на двореца. Такива находки има само в няколко световни музеи и мога да кажа, че и Преславският е сред тях, въпреки че по мащаби е по-малък, той не им отстъпва по богатство на колекцията, която притежава“, каза още доц. Бонев.

За мястото, където са намерени находките доц. Бонев обясни, че това е част от личната резиденция на Преславските владетели, където те и семействата им са били ежедневно.

„Сградата е била със светски характер и е била богато декорирана. Тя е била с дължина близо 22 м и широчина 19 м. В нея би трябвало да е имало църква, баня, тоалетни, пристройки за прислугата и други помещения. Западната фасада е завършвала с мощна колонада с 7 колони, които са 70 см в диаметър“, разказа ученът.

Според него има втора голяма постройка, която тепърва ще се проучва.

Специални благодарности на доц. Бонев и на директора на Археологическия музей Пламен Славов изказа кметът на Велики Преслав Александъp Горчев. Според него не се отпуска достатъчно финансиране за проучване на Велики Преслав.

Такива се отпускат от години, според възможностите си отпуска Археологическият музей.

Директорът на музея Пламен Славов допълни, че тази година финансирането на проучването на резиденцията е било в размер на 8 хил. лв.

ШУМ.БГ