Поправките в закона за развитието на академичния състав, с които се въвеждат минимални национални критерии за кандидатите за професори, доценти и главни асистенти, ще влязат за окончателно обсъждане и приемане в парламента едва следващата година. Промените се обсъждат на второ четене във водещата образователна комисия от средата на юни, когато окончателно бе одобрено единните критерии да се определят чрез числови стойности на обективни показатели.

Целта на поправките е да бъде прекратено ударното хабилитиране на професори и доценти през последните години след закриването Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет през 2010 г. От тогава до сега университетите сами разписват процедурите и критериите за хабилитиране.

Приемането на второ четене на новите текстове в закона за развитието на академичния състав, които са разписани в 44 параграфа, върви бавно в образователната комисия, тъй като част от поправките срещат критики от страна на университетската общност, чиито представители присъстват на заседанията. Депутати дори се шегуват, че се работи с "темповете на английския парламент", тъй като се гласуват по три-четири параграфа на ден. За да се стигне до окончателно приемане на законопроекта от водещата комисия, някои текстове дори ще бъдат обсъждани отново от работна група с повече представители на университетската общност и експерти.

Днес председателят на образователната комисия Милена Дамянова (ГЕРБ) обяви, че заради голямото забавяне работата по законопроекта ще е приоритет до края на годината, за да може след това да влезе на второто четене в пленарната зала. Поправките, които се обсъждат в момента, са обединени предложения от шест законопроекта, внесени по различно време и приети на първо четене в последните години. Депутатът от "Атака" проф. Станислав Станилов определя закона като "най-сложния от всички закони у нас".

Университетите ще допълнят критериите

Основните минимални критерии за заемане на академични длъжности професор, доцент и главен асистент ще бъдат научните постижения като брой авторски монографии, брой статии в реферирани списания, брой глави в книги и др., както и академичните постижения като защитили докторанти, брой разработени нови лекционни курсове и упражнения, брой написани учебници и др. На второто четене в образователната комисия от критериите отпадна размерът на привлеченото финансиране по научни проекти, но тази дейност също ще бъде отчетена при хабилитирането. Магистърските и бакалавърските дипломни работи, с които обикновено се занимават кандидатите за главен асистент, също няма да се броят.

Критериите за всяка научна област и точките към тях ще бъдат разписани от образователното министерство в правилник към закона, който трябва да влезе в сила заедно с него. Депутатите настояват ведомството да побърза с проекта. Окончателните единни критерии и точките към тях ще трябва да залегнат като минимални изисквания в правилниците на университетите, които да ги надградят.

Научното жури остава

Хабилитирането ще става след защита на научен труд пред научно жури, както е и в момента. Днес в образователната комисия се обсъждаше дали това да не бъде комисия, но се разбра, че няма политическа и обществена воля за възстановяването на ВАК.

Според одобрените текстове трима от членовете на научното жури трябва да са от други университети. Досега такова изискване имаше само за двама от тях. До защита ще се допускат само дисертации, която отговарят на минималните изисквания за съответната научна област.

Обявата за конкурс за академична длъжност ще трябва да се публикува и в Държавен вестник, реши образователната комисия днес. Текстовете, които разписват методиката за признаване на "малки" и "големи" дисертации от чужди университети, бяха върнати за обсъждане от работната друга.

Другата седмица образователната комисия трябва да продължи с обсъждането на 19-ия от 44 параграфи.

Дневник