Първият Opel Kadett е една малка сензация, както от техническа гледна точка, така и по отношение на цената си. Над 100 000 автомобила от този четириместен модел са произведени от 1936 до 1940 г. Първият Kadett със своята самоносеща конструкция на каросерията се предлага като седан и кабриолет и струва едва 2 100 марки.

Със своето добро съотношение между цена и качества, първият Kadett се превръща в крайъгълен камък за успехите на Opel в компактния клас. До момента единайсет поколения от Kadett и Astra се представят успешно в своя сегмент: продадените над 24 милиона автомобила Opel Kadett и Opel Astra са впечатляващ брой и забележително постижение. Поставени един зад друг, всички компактни автомобили на Opel произведени досега ще надвишат магическата граница от 100 000 километра и ще създадат колона от автомобили, които ще обиколят екватора два и половина пъти. Новият Opel Astra, представен през 2015 г, продължава историята на успеха и вече има 275 000 заявки в Европа.

А всичко започва през 1936-1940 с Opel Kadett 1. Ходовата част с независимо предно окачване Дюбоне и заден мост с листови ресьори произхожда от Opel Olympia, а двигателят със стоящи клапани и L-образна форма на горивната камера е взет от Opel P 4. Той разполага с мощност от 23 к.с. от работен обем от 1073 куб. см.

До дебюта на първата Astra през 1991 година, автомобилите от компактния клас на Opel ще носят това име повече от пет десетилетия. Компанията представя още две моделни гами с имена произхождащи от германският флот - Admiral и Kapitän, съответно през 1937 и 1938 г.

След Olympia, който е първият германски сериен автомобил разполагащ със самоносеща изцяло стоманена каросерия, първият Kadett има същата „монококова“ конструкция. Тя притежава много предимства в сравнение с класическата дървена каросерия, монтирана върху метална рама. Подобряват се управляемостта и динамиката на автомобила и се намалява разходът му на гориво, благодарение на ниското тегло на автомобила.

Kadett е първият модел на Opel използващ разработен от компанията карбуратор с низходящ поток с така наречената „тръба на Вентури“. В тази конструкция, наречена така на името на италианския физик Джовани Батиста Вентури (1746–1822), горивото се смесва с движещия се въздух преди дроселовата клапа. „Тръбата на Вентури“ е гладкостенна тръбна конструкция с допълнителен елемент наречен дифузьор с плавно намаляващ диаметър. Когато въздухът премине през него, той увеличава скоростта и намалява налягането си. В резултат от това се създава вакуум (както от горната страна на крило на самолет). До тази част е подведена тръбичка с бензин – последният се засмуква в тръбата благодарение на вакуума и се смесва с въздуха.

Вести.бг