Бъдни вечер е - един от най-важните семейни празници, които събират цялото семейство около празнична постна трапеза – последната от четиридесетдневните Коледни пости. На нея  по традиция трябва да има  нечетен брой ястия - 7, 9 или 11 ястия. На масата се редят варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино.

В някои краища правят тиквеник, зелник и пита, в която е скрита паричка, като в някои български селища е прието също в погачата да се пъхне и дрян за здраве. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата.  
Според традицията в Шуменския край месенето на погачите се съпровожда с благословии за здравето на всички от семейството, за добитъка и за плодородие. Хлябът трябва да е богато украсен, като обичаят изисква да има една погача за самия празник, една - за стопанството и още една - за коледарите.

На празничната софра разчупването на питата става от най-възрастния в семейството, като първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, второто - за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. По време на храненето никой не трябва да става, освен стопанинът, който обаче трябва да ходи преведен, за да са натежали от зърно класовете, разказва още народният фолклор. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да си опита от нея и Богородица. Освен това се вярва, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря.

Празничната атмосфера от Бъдни вечер преминава в нощната Коледа, когато коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и  благопожелания.

ШУМ.БГ