"Сбръчкана торба" с голяма уста, без очи и анус, представляваща дълго 1 милиметър морско създание, заровено в тинята преди 540 милиона години.

Така според учените е изглеждал организмът, който може да бъде проследен назад във времето по еволюционната верига, довела до появата на човека.

В публикация в понеделник в списание "Нейчър" те наричат животното Saccorhytus coronarious (сбръчкана торба) и разказват, че са открили негови останки в Китай. Според тях това е най-примитивният представител на групата, известна като деутеростоми и включваща гръбначните - риби, земноводни, влечуги, птици и млекопитаещи, но също така и ехинодорми като морските звезди, морските таралежи и чревнодишащите червеи.

Сакоритусът е живеел по време на Камбрий в зората на еволюцията и около 10-15 милиона години след него се появяват рибите като едни от първите гръбначни.

Вкаменелостите са открити в провинция Шанси и приличат на миниатюрни зрънца.

Микроскопският анализ разкрива, че те са имали огромна уста, вероятно за поглъщане на хранителни частици или на цели по-малки създания, но не откриват анус, което означава, че отходните материали са изхвърляни отново през устата .

По тялото се забелязват малки конусообразни образувания, които са били покрити с тънка и гъвкава "кожа". Тези структури вероятно са позволявали на животното да изхвърля през тях погълната вода, т.е. са били нещо като предвестник на хрилете при рибите.

За дребните пори по тялото се предполага, че са изпълнявали роля или на сензори, или за изпускане на някакъв лепкав материал, с който животното се е задържало за дъното.

Саймън Конуей Морис, преподавател по палеобиология в Кеймбридж и съавтор на изследването на Северозападния университет в Китай, казва, че колегите му не претендират това да е прекият ни предшественик. По-скоро това е най-старата известна ни форма на най-примитивните деутеростоми, разкриваща ни една отправна точка в еволюцията, от която може да сме се появили ние, хората.

Мнозина учени са развълнувани от факта колко миниатюрни са Saccorhytus coronarious, защото досега откриваните подобни същества са били дълги няколко сантиметра. Сега се разкрива перспектива за нови находки, потвърждаващи, че най-ранните животни са били наистина микроскопични. Но също така откриването на вкаменелостите им ще е далеч по-сложно и поради нищожните си размери от тях може изобщо да не са останали следи в земните пластове.

dnevnik.bg