Днес е денят за почит към жертвите на комунизма, който се отбелязва от 2011 г. година. По повод 72 години от убийството на невинните жертви на т.нар. народен съд ГЕРБ ще положи венец на мемориала на жертвите на комунизма в градината пред НДК, съобщиха от партийната централа. Венци ще положат и представители на други партии и обществени организации, Съюзът на репресираните, неправигелствени организации. Няма съобщения за присъствие на официални лица от държавната власт. На кръглата годишнина през 2015 г. президентът Росен Плевнелиев е отдал почит, тогава бе отслужена в Патриаршеската катедрала и литургия и панихида в памет на жертвите лично от патриарх Неофит.

Решението на 1 февруари да се почита паметта на жертвите на Народния съд беше взето през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002). "Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна", посочиха в писмото си до тогавашния премиер Бойко Борисов държавните глави Желев и Стоянов.

На тази дата са осъдени на смърт и през нощта разстреляни 67 депутати, 3 правителства начело с премиерите, 47 военни, 9 секретари на царя, издатели на вестници

На тази дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт са 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици).

На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда, впоследствие намалена на 15 години, и излиза от затвора през 1961 г.

Радиото предава на живо, драматургията е натрапчиво-пропагандна от най-долна проба

Присъдите са обявени към 16 часа на днешния ден, държавното радио предава на живо. Свикан е митинг и площадът около Съдебната палата и дори фоайетата са пълни с народ, който вика "смърт", милицията хем пази, хем разярените тълпи са препълнили коридорите и дори групи от тях с залата, разказва акад. Георги Марков. Кордоните на милицията едва удържат гнева на народните маси. Драматургията е натрапчива: Един човечец изведнъж се оказва толкова силен, че милиционерите уж са безсилни да го спрат, той пробива кордона и... удря шамар точно на княз Кирил, извиквайки силно: "Дойде вашият край." По радиото се чува как народът зашлевява физически и заклеймява морално-политически изедниците. Князът спокойно отвърнал на човека: "Оставете мене, помислете за себе си."

Парадоксът: България единствена от съюзниците на Третия райх не участва с военна сила във войната, но по инструкция от Москва на Георги Димитров дава най-много осъдени висши политици заради съюзничеството

Ето защо от дистанцията на времето народния съд не може да бъде оценен като законно възмездие за виновност пред интересите на България. Обратното - народният съд се превръща в планирана отвън и жестоко проведена чистка на политическия, културния и военния елит с цел подготовка и улесняване на съветизацията на България

(Само въпрос на време е - в следващите няколко години, да бъдат унищожени съюзниците на Комунистическата партия в създаването на народния съд - земеделци и социалдемократи, за да бъдат премахнати и последните пречки пред тоталната съветизация.)

Екзекуцията на осъдените политици е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари над изровена от бомбардировките яма в Орландовци. На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените. Проф. Александър Станишев, който е бил лекар и министър на вътрешните работи и на здравеопазването в две правителства и също е осъден на смърт, е накаран да провери дали всички са мъртви, след което последен е застрелян в тила.

По мълвата близките на осъдените научават за приблизителното място на екзекуцията, тръгват да го търсят и още на другия ден го разпознават по утъпкания сняг, почернял от кръв.

По-късно ямата е засипана със сгурия, след това превърната в бунище, за да не ходят близките на поклонение. Въпреки това - разказва царица Йоанна в книгата си "Спомени", ние ходехме, аз редовно, за да давам кураж на другите."

Размисъл буди, че винаги когато царицата е вървяла с групата жени в черно, милиционерите се отдръпвали мълчаливо и не ги спирали - това си спомня тя.

През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.

dnevnik.bg