Преди очаквания през април референдум за президентската система турските гласоподаватели изглежда се разделят от обичайната изборна линия.

Според социологическо проучване на Metropoll 80% от гласоподавателите на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) са готови да подкрепят конституционните изменения и да въведат президентско управление. В същото време 90% от привържениците на основната опозиционна Народно-републиканска партия (НРП) и доминираната от кюрди Демократична партия на народите (ДПН) са готови да гласуват с „не“.

Въпреки това в действие е една нова движеща сила, която създава климат на несигурност, различен от този в навечерието на предишните избори. Гласоподавателите изглежда са наясно с важното решение, пред което са изправени и атмосферата по някакъв начин напомня на изборите от юни 2015 г., когато общественото недоволство излезе на преден план, разрушавайки партийните модели на гласуване и лишавайки ПСР от нейното парламентарно мнозинство за първи път от 2002 г. Днес новата движеща сила идва от турските консервативни кръгове, на които иначе разчитат управляващата ПСР и нейният партньор за конституционните промени Партията на националистическото движение (ПНД).

Възможната промяна към президентска власт предизвика разгорещени дебати и дори създаде пукнатини сред редиците на ПСР и ПНД. Докато двете партии заедно имаха 62% от вота на миналите общи избори през ноември 2015 г., само 43% от техния електорат към момента планира да гласува с „да“ на предстоящия референдум.

Сред избирателите на ПСР 10% са против президентската система, а други 10% все още не са решили, според данни на агенция Konsensus. Като се има предвид, че тези 20% от избирателите на ПСР съставят 10% от целия електорат, то обществената подкрепа за управляващата партия изглежда отслабва с 10% след ноември 2015 г. С това подкрепата достига 40%, колкото ПСР получи, когато загуби парламентарното си мнозинство. Бунтовете в крилото на консерваторите от ПНД изглеждат дори още по-сериозни, след като близо 65% от избирателите на партията ще гласуват с „не“, според агенция Gezici. Колебанието вдясно отразява и относително високия процент на нерешили как да гласуват избиратели. Според допитването на Metropoll „Турският пулс: януари 2017“ 10% от избирателите на ПСР и ПНД не са взели решение, в сравнение с около 5% от поддръжниците на НРП и ДПН.

 Пропукването и съмненията сред консерваторите дават знак, че изпълнителната президентска власт, която държавният глава Реджеп Ердоган толкова иска, не е така сигурна. Доказаната машина за изборни победи Ердоган в този случай изпитва трудности да убеди някои от своите поддръжници. Какво разпалва несигурността сред консерваторите? Защо националистите се готвят да гласуват предимно с „не“, независимо от въртящите се около сигурността политики на Ердоган и реториката за „силна Турция“, които така добре съвпадат с техните стремежи. В случая три фактора имат роля в този въпрос.

Първият е самият Ердоган. Схващането за политиката в Турция днес се свързва директно с личността и амбициите на самия Ердоган. Това е особено вярно в консервативните кръгове, където политиките, възгледите, усещанията и страховете се въртят около Ердоган – стандартен индикатор за персонализирането на властта и авторитарния уклон, който върви заедно с него. Това състояние създава два противоположни ефекта.

Единият е разбирането за лидера като пътеводна светлина, която засилва легитимността на популизма. Без изненада 53% от избирателите на ПСР посочват, че подкрепят президентската система, тъй като искат да видят Ердоган като президент с изпълнителна власт, показва проучването на Metropoll. От друга страна същата тази възможност е основна сила зад гласуването с „не“ на избирателите от ПНД. Близо 40% от поддръжниците на ПНД казват, че ще гласуват против конституционните промени, тъй като не искат Ердоган да стане президент с изпълнителна власт. Вторият фактор е етническият - кюрдите.

Електоратът в населения предимно с кюрди югоизток традиционно се състои от две основни групи – консервативните и религиозните кюрди, а също секуларистки настроените кюрди националисти, въпреки че „плаващите“ гласоподаватели не са рядкост. На изборите през ноември 2015 г. близо половината от гласовете в региона отидоха към ДПН, а другата половина към ПСР.

Днес голям сегмент от кюрдския електорат по всяка вероятност няма да участва в референдума, показват социологическите данни. „Установихме, че една трета от кюрдите са склонни да не отидат пред изборните урни“, посочва ръководителят на Metropoll Йозер Сенкар. Двама известни лидери от региона – академик Вахап Чошкун и Мехмет Кая, който е бивш председател на Търговската камара в Диарбекир - виждат ситуацията по същия начин.

Тази нежелаеща да гласува група се състои предимно от консервативни кюрди, които преди са подкрепяли ПСР. Три основни причини стоят зад тяхното нежелание – съюзът на ПСР с ПНД, които са гласът на твърдия турски национализъм, липсата на внимание към кюрдските искания в конституционния пакет и политиката на натиск от страна на ПСР в югоизточните части на страната след прекратяването на помирителния процес през 2015 г. Накратко, кюрдският конфликт откри нова пукнатина сред консервативните редици, които биха могли да наклонят резултата от референдума.

Третият фактор е до голяма степен идеологически. Вълни от политическо несъгласие и недоволство наскоро се разпространи сред основната маса на ПСР. С други думи, група дисиденти се e появила в лагера на консерваторите. Те не са против лидерството на Ердоган, а против неговия стил на ръководене и най-вече неговото персонализиране на властта на правителствено и партийно ниво, както и все по-авторитарната му позиция. Основите причини за несъгласие са отстраняването на някои по-либерални влиятелни личности като бившият президент Абдула Гюл и бившият премиер Ахмет Давутоглу, които отказаха да се поклонят изцяло на Ердоган, както и други, които защитаваха различни от неговите политики.

Това е в допълнение на обръщането на Ердоган към държавническо-националистическото поведение, защитата му на „интровертния“ политически и икономически ред и неговото увеличаващо се пренебрегване на върховенството на закона. От избирателите на ПСР, които посочват, че ще гласуват с „не“ на референдума, 44% казват, че ще го направят, защото президентският режим ще открие пътя към авторитарно управление, според Metropoll. Други 21% вярват, че президентският режим ще е пагубен за единството на страната. Вълната от несъгласие не е приела никаква официална политическа форма или се е прехвърлила в колективни действия. Въпреки това нещата изглеждат различно на индивидуално ниво.

Първите знаци за това се появиха на изборите от юни 2015 г., когато подкрепата за ПСР спадна до 40%. Така че въпросът сега е дали недоволните гласоподаватели на ПСР ще изразят своето несъгласие и съмнения за референдума и ако го направят, до каква степен ще е това. Трудно е да се каже. Вътрешните пукнатини могат сериозно да се отразят на вота или могат изобщо да не бъдат показани. Важно е да се отбележи, че за консерваторите гласуването с „не“ е средство за предупреждаване на Ердоган и ПСР, а не заявка в полза на свалянето им от власт.

Противоположните аргументи тук са в полза на стабилността. Запазването на правителството стабилно и отхвърлянето на риска от разделение е тема, която резонира силно с консервативните групи. В заключение, турските консерватори и част от кюрдите стоят в центъра на всички три фактора, които могат да окажат влияние на референдума. Резултатът от гласуването ще даде и насоки и за това какво ще бъде бъдещето на турските консерватори.

*Материалът е на Али Байрамоглу и е публикуван в онлайн изданието "Ал Монитор".

БГНЕС