Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България се очаква да отчете растеж от 3.3% за 2016 г., а след това през 2017 и 2018 г. леко да спадне съответно до 2.9% и 2.8%. Вътрешното търсене отново ще бъде неговият основен двигател.

Това се казва в зимната прогноза на Европейската комисия, оповестена днес. Оценките в нея са леко завишени спрямо есенните, когато очакването беше ръстът на икономиката през 2016 г. да е 2.9%.

Според доклада през 2017 г. се очаква инфлацията в България да се завърне след дългия период на дефлация от 2013 г. насам. През следващите години се очаква безработицата плавно да се свива.

Брюксел прогнозира, че след лекия годишен спад на чуждестранните инвестиции за 2016 г. по този показател ще има видимо подобрение през тази година най-вече заради по-активното усвояване на евросредства от новия програмен период.

В същото време съществената разлика в доходите на българите и средното ниво за ЕС се смалява много бавно, е отчетено в прогнозата.

Рисковете пред растежа

Рисковете пред растежа на българската икономика са сведени до минимум. Вътрешните са слабото усвояване на еврофондовете, което може да подкопае инвестициите и растежа. Политическата несигурност в страната на фона на предстоящите предсрочни избори също може да забави потреблението и да отложи някои инвестиционни намерения.

Сред външните рискове попадат отвореността на българската икономика, слабият внос от основните й търговски партньори в Европа и повишението на цените на петрола. Все пак се посочва,че структурни реформи могат значително да подобрят ситуацията в страната и да подкрепят растежа.

Туризмът няма да расте чак толкова

Износът на България се представи добре през 2016 г., движен от стабилното търсене, и подкрепен от добрия туристически сезон заради благоприятните географски фактори, се посочва в анализа. Така очакването е балансът по текущата сметка да е 2.6% от БВП през 2016 г., но да намалее до 1.4% през 2017 г. Освен това се очаква ръстът в туризма да се забави заради "негативните базови ефекти".

За инфлацията очакването е да достигне 0.8% през тази година като това ще се дължи основно на покачване в цените на храните и енергийните продукти. Така ще завърши дългият период на дефлация, започнал през 2013 г., който беше основно движен от спада в цените на вносните стоки, слабото вътрешно търсене и намалението на администрираните цени.

Безработицата се очаква плавно да се свива и през 2017 г. да е около 7.1% и още леко да спадне през 2018 г. .

През тази година се очаква дефицитът в бюджета да бъде 0.5%. Отчита се ефектът от повишението на осигуровките от 1 януари, но и това, че разходите ще растат с по-висок темп от този при приходите главно заради повишението на разходите за заплати в публичния сектор и публичните инвестиции.

Икономиките в ЕС - нагоре

През 2016, 2017 и 2018 г. се очаква икономиките на всички страни от ЕС да нараснат. След като европейското икономическо възстановяване демонстрира устойчивост на глобалните предизвикателства през миналата година, очаква се то да продължи през тази и следващата година и за първи път от почти десетилетие насам икономиките на всички държави от ЕС да отбележат растеж през прогнозния период (2016, 2017 и 2018 г.). В същото време прогнозата е съпроводена от несигурност, по-висока от обикновено, се уточнява в комюникето на ЕК.

Увеличението на БВП в целия ЕС би трябвало да е сходен, като очакванията са за 1.8 на сто през тази и идната година (според есенната прогноза - 1.6 на сто за 2017 г. и 1.8 на сто за 2018 г.).

Растежът на БВП на еврозоната ще е 1.6 на сто през 2017 г. и 1.8 на сто през 2018 година. Това е леко повишение спрямо есенната прогноза (1.5 на сто за 2017 г. и 1.7 на сто за 2018 г.), дължащо се на по-добри от очакваните резултати през втората половина на 2016 г. и доста стабилния старт през 2017 година.

dnevnik.bg